Съдовете са много скъпи, защото се изработват по специална технология, почти непроменена от времето, когато изкуството да се създават такива предмети е достигнало Мексико чрез испанците през първия век на колониалния период. В Испания, пък, този вид керамика идва благодарение на маврите. Когато новопристигналите в Мексико испанци основават през 1531 г. град Пуебла (днес столица на мексиканския щат Пуебла), те започват да строят в града църкви и манастири. Решават да украсят фасадите на новите сгради с керамични плочки, както се прави и в Испания, и тази необходимост, както и наличието на висококачествена глина в района, води до появата на керамиката талавера. Наричат я талавера Пуебла, за да се различава от вече добре известната керамика талавера в Испания. В Мексико се смесват испанските, италианските и местните традиции и до към 1580 г. Пуебла става център на производството на този вид керамика.
Освен за облицовка на по-важните обществени сгради, за фонтани и за украсата на домовете на по-богатите хора в града, майсторите започват да използват техниката на пуебла-керамиката и за изработката на красиви съдове. Процесът на създаването на изделия от този вид керамика е доста сложен и дълъг. Смесват се черен и бял пясък от околностите на града и тази смес старателно се измива и филтрира, за да останат само най-фините частици. Получената глина се оформя на грънчарско колело и се оставя да съхне няколко дни. Едва тогава се изпича за първи път при температура 850 градуса. Някогашните майстори си имали специални молитви, които произнасяли, докато траело това първи изпичане – молели се съдовете да не се напукат… Ако съдът минел първия тест, се пристъпвало към поставянето на глазурата – така се получавал млечнобял фон, върху който се рисувало – първоначално само с кобалтовосин цвят, а после били позволени още 5 цвята: жълт, черен, зелен, оранжев и лилав. Рисували цветя, геометрични фигури, хора, животни и сюжети от Библията. Изображенията имат леко замъглени контури, защото се разтваряли в глазурата. Накрая керамиката се изпича за втори път, за да се заздрави глазурата. Целият този труд отнема от три до шест месеца. Всичко това прави керамиката талавера-пуебла доста скъпа и много търсена и до днес.