Срещата ни в „Джаз Клуб” съчетава изпълнения на Даяна Крол и Пол Мак Картни. Записите на прочутия бийтъл са от Kisses on the Bottom – албум, с който сър Пол вписа името си като изпълнител и в джаз класациите. Увертюра в предаването е „старинна” популярна песен „Не можем да кажем сбогом”, We Just Couldn’t Say Goodbye. Изпълнението е на Даяна Крол (Diana Krall), в обичайното за нея амплоа – певица и пианистка. Песента е написана от Хари Удс (Harry Woods) през 1932 година. Той е сред легендарните автори на песни от творческата лаборатория Tin Pan Alley (алея, улица на калаените тигани) – така журналистът Мънро Розенфелд през 1911 година нарича една от улиците около Бродуей в Ню Йорк. Йордан Рупчев пояснява в своята енциклопедия „Изборът на Рупи”, че сравнението с калаените тигани е било необходимо, за да се опише невъобразимия хаос от звуци, какофонията, предизвикана от едновременното свирене на пианисти в къщите от двете страни на улицата. В многобройните стаи на тези сгради са били предлагани и представяни пред музикални продуценти нови песни, с надеждата, че ще бъдат приети, заплатени и бързо ще станат шлагери. Припомням, че до появата на грамофонните плочи и радиото, единствено средство за масово разпространение на инструменталните пиеси и песните са били нотните издания.
Наименованието Tin Pan Alley с годините се превръща в синоним на поп музиката и музикалния бизнес. Интересно е, че и песните, създавани в първите три десетилетия на миналия век носят обозначението Tin Pan Alley, което дава основание понятието да се възприема и като стил или поне като стилово направление. Стотина години след появата на термина на Розенфелд, Даяна Крол издаде албум с изпълнения тъкмо на такива песни. Тя ги открива в стари грамофонни плочи в дома на своя баща. Това са издания, които се просвирват на странните за съвременниците ни 78 оборота. (Днес все по-често срещан е въпросът „Какво е това грамофон?”, въпреки прокламираното „завръщане” на тази многоуважавана и ценна машина). Така или иначе, понятията 45; 33; 33 1/3 оборота, (да не говорим за 16!), също за мнозина са загадка. Колкото до устройството, на което Даяна Крол е слушала плочите – то е още по-голямо чудо: грамофон с фуния! Поради невъзможност чрез електрическа връзка да направи презапис от архаичния уред, Даяна Крол е поставила пред грамофонната фуния смартфона си и чрез неговия микрофон е презаписала около 30 песни. Просвирила ги е на музикантите, с които работи върху бъдещия си албум и след някои кратки, условни уговорки, пианистката и нейните колеги – опитни инструменталисти, изсвирват като импровизация песните, почти без повтаряне. Компактдискът се нарича Glad Rag Doll (леко, фриволно момиче), по името на едноименна песен от 1928 година. Тогава е написана и There Ain’t No Sweet Man That’s Worth the Salt of My Tears (Няма човек, който да оцени солта на сълзите ми) – песен от родения в Германия Алберт фон Брайтенбах (Albert von Breitenbach). Емигрира в Америка, преименува се на Фред Фишър (Fred Fisher), превръща се в значима личност като композитор и издател и става един от символите на Tin Pan Alley.
Цялостната звукова концепция на албума Glad Rag Doll е изваяна от американския продуцент Ти Боун Бърнет (T-Bone Burnett). Интересен детайл е, че е използвано пиано, изработено през 1890 година. Така Даяна Крол свирейки на 120-годишна клавиатура записва песни, някои от тях, по всяка вероятност, изпълнявани на същия инструмент... Ако трябва с едно изречение да определя албума Glad Rag Doll, то е в повелително наклонение: Чуйте го, моля ви. Дори това да става след едно необходимо закъснение от 5-6 години… Ако трябва да споделя чувството, след срещата ми с „Фриволното момиче” и Даяна Крол – то носи спомен от последната пиеса в тази (само на пръв поглед) меланхолична ретро програма Glad Rag Doll. „Когато завесата се спусне” (When the Curtain Comes Down) е последната песен в албума. Създадена е от Карл Хьофле, Ал Люис и Ал Шърман (Carl Hoefle, Al Lewis, Al Sherman) – песен за човека на сцената, наречена Живот. Добавям, че със своя глас, а и във видеоклип актьорът Стийв Бушеми партнира на Даяна Крол и двамата ни напомнят за вечния житейски кръговрат, поднесен като артистичен послеслов. С поклон.
