"Приключихме една много добра и плодотворна среща на върха ЕС - Западни Балкани. Мисля, че мина прекалено много време от последната ни среща в Солун преди 15 години и затова решихме да се срещнем отново след две години в Хърватска. Това е най-добрата илюстрация за това, че интеграцията на Западните Балкани е върховен приоритет за ЕС. ЕС е и ще остане най-надеждният партньор на целите Западни Балкани", заяви Туск на пресконференцията.
"Обсъждахме как да подобрим връзките със Западни Балкани и в Западнобалканския регион. Говорим за икономически връзки, за инфраструктурни, за цифрови. Така наречената „Програма на приоритетите от София“ е нова инициатива във връзка със сегашното сътрудничество. Съгласихме се да удвоим средствата за "Еразъм плюс", за да може повече младежи да следват в ЕС. Съгласихме се с намаляването на таксите за роуминг и се договорихме за по-благоприятни условия за частните инвестиции чрез осигуряването на по-добри банкови гаранции.
Програмата за свързаност не е нито алтернатива, нито заместваща програма на разширението. Това е начин да се използва времето от днес до утре по по-ефективен начин, така че нашите граждани и бизнесът да не трябва да чакат всички ползи от интеграцията в Европейския съюз".
"Западните Балкани са интегрална част от Европа и тяхното място е в нашата общност", категоричен бе председателят на Европейския съвет Доналд Туск и допълни:
"На срещата на лидерите вчера вечерта се договорихме, че ЕС ще засили своята работа по иновациите и цифровата програма, за да отговори на предизвикателствата на технологичната революция. Конкретни решения трябва да очаквате от нашата официална среща през юни. След това говорихме Европейският съвет за иновация да бъде включен в следващата многогодишна рамка.
На въпрос доколко реалистично е приемането в ЕС на някои от държавите от Западните Балкани през 2025 година, Туск отговори: "Исторически, географски, като манталитет, като култура, този регион е част от Европа. Ние днес не се правихме, че всичко е ясно е просто. Има скептицизъм в Европа, когато става въпрос за разширяване, но разширяването е политически феномен и аз нямам съмнения, че ще бъдем свидетели и в бъдеще на определени проблеми и спорове, но тенденцията е абсолютно ясно. Всички 28 ръководители и вчера, и днес бяха наясно, че говорим за европейската перспектива на региона. Нашето намерение не е да разваляме този процес като предлагаме нещо нереалистично като "бърза писта" или нещо такова. Аз съм съгласен с премиера Бойко Борисов, че трябва да оценим целия проблем в правилните му пропорции. Европа е достатъчно голяма и силна, за да приеме този проект на разширяването с всички проблеми и последствия, но може БВП и демографията да показват, че това не би трябвало да е голям проблем, но ако сравним този регион с други части на Европа, може да се каже, че когато стигнем до проблемите на глава от населението в Западните Балкани са доста повече, отколкото в Германия и Франция взети заедно. Затова трябва да бъдем последователни и да внимаваме с обещанията си. За всички е ясно, че това беше една следваща сериозна и важна стъпка в европейския път на целия регион".
Що се отнася до ядрената сделка с Иран, единодушно се договорихме че Европейският съюз ще поддържа сделката, докато Иран се ангажира изцяло и изпълнява условията по нея. Комисията даде зелена светлина да сме готови за действия, ако европейските интереси бъдат засегнати.
По търговията със САЩ постигнахме единен подход, който ще подсили Комисията в нейните преговори с Вашингтон. Ние сме готови да говорим за либерализация на търговията с нашите американски приятели, но само ако САЩ вземат решение за неограничено изключение при митата върху стоманата и алуминия".
