Афганистански фермери в източната провинция Нангархар, решили да отглеждат български рози вместо опиумен мак са доволни от предложената им алтернатива, предаде АФП.
„Много съм щастлив от тази реколта с цветове“, казва Мохамад Дин Сапай, който преди това гледал опиумен мак. От него се получава суровина за наркотици, чиято продажба подхранва дългогодишния конфликт в страната.
Афганистанско-германски проект
Сапай е един от над 800-те фермери в граничещата с Пакистан Провинция, който се възползва от проекта „Рози за Нангархар“ – афганистанско-германска инициатива, стартирала през 2007 г. с цел да ги окуражи да преминат от опиумен мак на легално производство на розов цвят, от който да печелят достатъчно.
„Те ни осигуриха растения, инструменти и дори ни плащаха през първата година, когато нямахме реколта“, обяснява Сапай (50 г.) „Сега имам 600 храста и събирам до 1200 кг цвят“, добавя той.
Фермерите гледат сорт на Роза Дамасцена, който германците донесли от България и който добре вирее в Афганистан, казва Мохамад Акбар Мохмад – собственик на фирмата „Афганистанска роза“.
Той има дестилационна фабрика в Джалалабад – столицата на Нангархар, в която в пика на сезона работят над 120 души. Средно за един литър розово масро са необходими около 6 тона цвят.
Опиумът е голям бизнес в Афганистан, където Нангархар е провинция №6 по производство на суровината за дрога. Миналата година тази продукция се увеличи с 87% до 9000 тона, сочат официалните данни.
Розите искат по-малко разходи и труд от мака
Но Сапай казва, че предпочита да се занимава с рози. Той печели достатъчно, за да изхранва семейството си, освен гледането на розите изисквало по-малко разходи и труд.
В съседното село учителят Шах Заман, който също гледа рози, се съгласява.
„Хората са свикнали да гледат опиумен мак, но това е харам (забранено според исляма)… Розите са много по-добре… Печеля добре от тях. А те са устойчиви и не изискват много разходи и пари“, казва той пред АФП.
Представителят на „Афганистанска роза“ за окръга Хан Ага също мисли така. „Розите, за разлика от мака, не изискват напояване, наторяване или много грижи. Храстите могат да изкарат 30-50 години, докато макът трябва да се сее всеки сезон“, казва той.
„Имаме твърди договори с фермерите, които гледат рози. Изискваме да не гледат мак или други наркотични растения и местата, където отглеждаме рози са на 100 процента чисти от мак“, добавя той.
Малко преди старта на проекта „Рози за Нангахар“ Абдулах Орзала започнала да гледа рози. Завършилият инженерство в САЩ бизнесмен неотдавна отворя бутик в Кабул, където продава розова вода и парфюми на свои сънародници от средната класа и чужденци.
Той има 1000 декара с рози, но се надява да утрои площите догодина, ако „ситуацията със сигурността позволи това“. Както и другите фермери Орзала се безпокои от заплахата за насилие.
„Правете парфюми, а не война“
През 2016 г. 50 фермери, които работели да него, със събрали багажа и напуснали окръг Ачин, който се превърнал в крепост на „Ислямска държава“ (ИД).
„Можеш да се разбереш с талибаните, но не и с Даеш“, казва Орзала, използвайки арабското име на ИД.
Две години по-късно ситуацията е същата, а „Афганистанска роза“ затвори дестилационната си фабрика в Ачин и се изтегли в Джалалабад.
Нейното розово масло сега се изнася в няколко европейски страни, като го ползва в германската марка за органична козметика. „Те правят много скъпи кремове с нашите рози“, казва Мохмад.
Орзала пък изнася розовото си масло за канадска компания, която получава суровина за козметичните си продукти от Хаити, Близкия изток и Руанда, като ги продава с мотото „Правете парфюми, а не война“.
