„Мисля, че ако в момента Македония бъде приета в ЕС и НАТО, ние ще сме действително най-потърпевшата страна, защото всички тези въпроси, които ни занимават, ще легнат някъде в европейските структури без решение“.
Според Тодоров македонското общество е агресивно настроено към миналото, а българите „добродушно гледаме на тези детски игри, които обаче късат страници от нашата история“.
Историкът Александър Сивилов изрази мнение, че резултатът от референдума в Македония е знак, че хората в страната не са съгласни с това, което им казват елитите, и искат да устройват съдбата си по друг начин:
„Видяхте какъв беше процентът на участвалите в референдума – изключително нисък. Интересна беше реакцията на ръководството на ЕС, което беше доста въодушевено от резултата, и каза: "Вижте, 90% са гласували за нас“, ама реално от 90% от 30% излиза една друга сметка – горе-долу една трета максимум да са подкрепили въобще идеята за това Македония да върви по европейски и по евроатлантически път. Това е едно ясно изражение въобще на ситуацията в световната политика днес – благодарение на действията на много от елитите по света в днешно време демокрацията изчезва, защото се изпразва от смисъл. Ето виждате, предлага се референдум, а резултатът е никакъв. Въпросът е обаче, че в крайна сметка вероятно правителството в Македония, независимо от резултата, ще върви точно в посоката, която иска. Това се случва непрекъснато навсякъде без въобще елитите да се съобразяват с мнението на населението“.
Тодоров коментира, че въпросът в референдума е чий глас е по-важен – на тези, които гласуват, или на тези, които не гласуват, тъй като не се знае какво всъщност иска втората група.
„Смятам, че Заев постигна един успех с това, че успя да вкара опозицията в една двойствена роля – „Добре, не приемате името Горна Македония (вероятно има предвид Северна Македония – бел.ред.), но това означава, че вие сте против ЕС и НАТО, тогава каква политическа платформа можем да изградим с вас, след като искате коалиционен кабинет, предсрочни избори….“ Оттук започва една политическа дилема как да се излезе от тази ситуация“…
Сърбия винаги е танцувала между Изтока и Запада, но едва ли ще може да продължи да го прави още дълго, защото вече ясно е показала посоката, в която върви, прогнозира Сивилов:
„В тази политика, която в момента се разиграва на Балканите, всъщност не се знае кой определя мача – дали е битка между феновете, или е битка между клубовете. Аз мисля, че в момента на Балканите се разиграва битка между клубовете, а феновете само подгряват страстите. Време е ЕС да приеме по-хладнокръвно част от политическите процеси на Балканите, които са деликатни и не всички ги разбират, особено някой залязващи лидери. Смятам, че беше пресилена заплахата от Русия – там се цитираха точно футболни фенове, които подгряват страстите. За Русия стратегическият партньор е Сърбия – през Сърбия могат да се прокарват влияния в Македония, но в никакъв случай Русия няма да рискува да заложи с проблем в Македония далеч по-голяма карта, с която играе на Балканите – ключовия въпрос за Сърбия и всичко свързано през Сърбия с Косово“.
Приемането на една силно неподготвена страна като Македония в ЕС и НАТО ще се изнесе един проблем от една територия и ще го вкара в друга, завърши Сивилов. Според него има опасност Косово да се превърне в „политически залог“ и част от проблема с посоката, по която ще поеме Сърбия.
Тодоров определи като „сериозен проблем“ това, че ЕС не може да предложи на Македония нищо толкова привлекателно, колкото е било членството за България и на Румъния.
„Наистина и пред сърбите, и пред македонците стои точно въпросът те какво ще получат и дали това е нещо хубаво или не е. Както виждаме, в момента състоянието в самия Европейски съюз вече е напълно наясно, както и в каква посока ще продължи тази система. Виждате в политиката, която водят правителствата на Унгария и на Италия, какво направи Великобритания – устоите въобще на европейската интеграция, на европейската идея вече са разклатени до дъно“, каза Александър Сивилов.
Русия има различна гледна точка за външната си политика от 2016 година е ще активизира външната си политика на Балканите, коментира журналистът Валерий Тодоров и изказа мнение, че за екипа на Тръмп Балканите не са приоритет:
„Наблюдавам една друга промяна в политиката на Русия. Даже си спомням, че 2001 година Путин го формулира по един категоричен начин – ще влияем там, където имаме икономически ресурси да влияем. Мисля, че Русия няма потенциала в момента да поддържа една широка фронтова линия, грубо казано. Затова те разчитат на базови страни – такъв типичен пример е със Сирия – ключова страна, която може да влияе на процесите на континента или върху глобални процеси. Смятам, че един такъв залог в момента е Сърбия, а Македония е някаква производна от всичко това. Руската политика, според мен, няма да бъде така агресивно налагана, а по-скоро ще използва всичко онова, което наричаме мека дипломация“, каза още Тодоров.
"Силов вариант за участие на Русия на Балканите е изключен", категоричен е Сивилов.
Интервютата на Петър Волгин с Валерий Тодоров и с Александър Сивилов можете да чуете от звуковия файл.
