Иван се бори със зависимостта от хероин в болницата в „Суходол“ в София. Върнал се е там за пореден път и се надява, че сега ще премине през етапите за последно. Казва, че вече е разбрал грешките си и няма друг избор.
„Всичко започна през 2005-а година, когато бях на 17 години. Дете на много добри родители, заможни. Работливо дете, ученолюбиво. Учех ветеринарна медицина. Всичко в живота ми беше цветя и рози, докато един ден един приятел не дойде при мен и каза: Искаш ли да изпушим една цигара? Аз тъкмо се бях скарал с приятелката ми. Казах му, че наркотици не взимам, трева не пуша. Той каза, че трева е по-хубаво. Даде ми цигара и така - един път, втори, трети и така три месеца - всеки ден или през ден“, разказа Иван в предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“.
„След 7-8 месеца един ден ми стана зле и помислих, че съм настинал. Звъннах на моя приятел и му казах, че няма да излизам, защото съм зле, сигурно грип съм хванал, а той ми вика: Не е грип, това е абстиненция и трябва да си вземеш, за да се оправиш. Тогава разбрах, че нещата са зле", продължи той.
„Сега, ако не успея, ми остават само затворът и гробът“, каза в края на разказа си Иван.
Цялото интервю на Снежана Иванова с Иван можете да чуете от звуковия файл.
