Турската икономика се сви през първото тримесечие с 2,6% спрямо година по-рано, задълбочавайки рецесията от края на 2018-а година, която беше провокирана от кризата с местната валута през миналата година.
През последното тримесечие на предходната година БВП на страната се сви с 3%, отбелязвайки най-сериозна слабост от близо десетилетие насам, след като една от водещите развиващи се икономики беше засегна доста негативно от драматичната обезценка на турската лира с близо 36% спрямо щатския долар от края на 2017-а година насам.
Силното понижение на местната валута причина рязко повишаване на турската инфлация през есента на миналата година до нива над 25%, което пък принуди централната банка на страна да повиши рязко основната си лихва до 24%, провокирайки по този начин забавяне на общата икономическа активност.
Спрямо последното тримесечие на 2018-а година БВП на Турция все пак успя да нарасне през периода януари - март с 1,3%, благодарение на повишение на износа на стоки и услуги с 9,5% (на годишна база) при рязко понижение на вноса с 28,8 на сто, показват официалните данни на турската статистика.
Крайните потребителски разходи обаче се понижиха през първото тримесечие на настоящата година с 4,7% въпреки увеличените със 7,2% държавни разходи, докато дълготрайните бизнес инвестиции се свиха с цели 13 на сто.
Турската статистика отчита спад с 10,9% и в строителството, с 4,3% в индустриалния сектор и с 4,0% в сферата на услугите, като единствено селскостопанският сектор бележи повишение с 2,5 на сто.
По-рано този месец Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) прогнозира, че икономиката на Турция ще се сви с 1% през тази година, след което ще последва растеж от около 2,5% през 2020-а година.
Организацията за икономически сътрудничество и развитие (ОИСР) пък очаква спад на турския БВП през 2019-а година с 2,6 на сто.
