„Започнах от любопитство. Първо тревичка, а после хероин. То така стават нещата. Първият, вторият път въобще не мислех, че ще се закача…“.
Повечето пациенти в болницата споделят, че са започнали от любопитство, на 12 -13 години, с приятели. Но бързо стигнали до абстиненцията, а дозите все не достигали. Години наред е живели с единствената мисъл откъде да намерят пари за хероин. Това ги подтикнало към кражби, преследване от полиция, кризи. Един ден всеки от тях разбрал за себе си, че е стигнал дъното и тогава се появила и мисълта за лечение. Пациентите признават, че ако не спазват правилата, научени в болницата, отново се връщат в нея след кратък престой навън:
„Има една приказка, че един път е прекалено много, а хиляда пъти са твърде малко. Взимаш един път и пак си на влака, пак започваш, впоследствие и хиляда пъти да се надрусаш ти е малко“.
В Суходол програмата е 4 месеца, а местата са общо 40, от които 20 за алкохолнозависими. Базата е стара, но момчетата са опитали да си създадат уют. Има и безплатна програма за работа с родителите. Според пациентите тя е много важна.
Психологът на болницата Красимир Иванов разяснява, че събиранията на групата са много важни. Той работи в областта на зависимостите вече 20 години:
„Групата има задачата да влияе като външен контрол, който външен контрол постепенно във времето започва да става вътрешен контрол. Зависимостта, сама по себе си, е хронично рецидивиращо заболяване. Не можем да говорим за излекуване, говорим за лекуване. Идеята е между рецидивите разстоянието, времето, да се увеличава. Идеята е те да приемат за себе си, че трябва да имат едно въздържание в живота си откъм алкохола и откъм наркотиците".
Репортажа на Снежана Иванова можете да чуете от звуковия файл.