В рамките на кампанията на Българското национално радио под надслов „Избери живота“ за вредата от употребата на наркотични вещества водещата на „Нашият ден“ Ива Дойчинова беше поканила в студиото на предаването представители на МОН и МВР за да обсъдят въпроса как върви борбата с употребата на дрога в училище. Нейни събеседници бяха: Благовеста Борчева, държавен експерт „приобщаващо образование“, Татяна Предова – група „Мобилна психологическа подкрепа“ и инспектор Пламен Петков от сектор „наркотици“ при СДВР.
Разговорът в студиото започна с коментара на гостите на една анкета, в която учениците разказват всичко за разпространението на дрога в тяхното училище, в която не може да не направи впечатление, че явно всички ученици знаят много добре кой продава дрога, къде тя може де бъде купена (това става буквално на ръка разстояние и изборът, и възможностите са изключително големи), но това е абсолютна „тайна“, за хората и органите, които трябва да се борят с тази криминална практика.
Другото е това, което посочи Татяна Предова: „Мен ме впечатли това, че очевидно до децата няма значим възрастен в училище, който да говори с тях за важните теми, които са и приоритетна политика на Министерството на образованието. Впечатли ме това, че лекция по темата се е провежда веднъж на две години, по думите на децата. Ето и тази година в момента събираме нови данни за това как върви превенцията срещу употреба на наркотични вещества сред младите хора и чакаме резултатите от доклада. Докладите, които получавам са много блестящи, с много инициативи.
Ива Дойчинова: А каква е реалността?
Татяна Предова: Явно е друга.
Ива Дойчинова: Г-жо Борчева, защо учениците твърдят, че учителите се правят, че не знаят нищо, а пласьорът е на съседния чин?
Благовеста Борчева: В училище имаме програми, които са насочени към превенцията на употребата на наркотични вещества и те са в часовете по гражданско образование. Но може би, когато по този начин се поднася информацията като част от учебен предмет тя не е толкова интересна за децата и не достига пряко до тях. Може би трябва да се използват различни форми: например – „Връстници обучават връстници“. Когато някой на твоята възраст, минал през ада на дрогата разказва за своите преживявания това е по-прекият път до детето.
Пламен Петков: Това което се говори за различните начини на превенция в повечето случаи не работи, защото в училищата няма хора, които да знаят актуално това, което се случва в училището и около училището, свързано с наркотичните вещества. Има една бариера, която е поставена от педагогическия персонал, въобще от хора, които не искат да разберат за какво става въпрос.
Слушателка, която се обади по телефона, подкрепи мнението, което преди нея беше изказано от инспектор Пламен Петков, че много често, когато учител каже на родител, че има съмнение, че тяхното дете употребява наркотици, това ражда бурен отпор и негодувание от страна на родителя срещу учителя, който си е позволил да изкаже това мнение. Тя разказа и конкретен случай от училището, в което е учила нейната дъщеря, и изводът, който тя направи беше, че ако няма единодействие между родители и учители в борбата с дрогата в училище, тя се превръща в кауза пердута.
Ива Дойчинова: А СДВР какво прави, инспектор Пламен Петков?
Пламен Петков: СДВР от седем години прави една уникална програма. Програмата е свързана с децата от осми до дванадесети клас. Разговорите, които провеждаме в един учебен час, който обикновено е в часа на класа е разговор за това, което реално се случва на улицата, това което те знаят.
Ива Дойчинова: И какво е реалното?
Пламен Петков: То е в един широк аспект от неща. Казваме им какво е опасното при употребата на еди-кои си наркотици, каква е еволюцията и какво би могло да се случи с тях. За най-голямо съжаление това наистина заслужава огромното внимание и нещата минават в един дебат и нещата се получават много добре.
За съжаление стана ясно, че тази програма действа само в училищата в София и че от СДВР могат да обхванат само 50 от общо 300 училища в столицата.
Така в предаването се очертаха две гледни точки – тази на самите учениците от едно училище, изразена в анкетата, че не само около училището, но и в самото училище дрога се продава свободно и е въпрос единствено на личен избор да устоиш на изкушението и от друга страна мнението на гостите в студиото – представителите на институциите, призвани да се борят с употребата и разпространението на дрогата сред учащите се – МОН и СДВР, които твърдяха, че борбата върви много успешно, има планове, има мероприятия има отчети и доклади и всички те сочат, че тяхната дейност е много успешна. Това поставя въпросът: изразената гледна точка в анкетата от страна на учениците тяхна субективна гледна точка ли е и обстановката в това училище частен случай ли е или има разминаване между отчитаните в докладите резултати и реално случващото се в училищата в страната?
Какви трудности срещат представителите на МОН и СДВР в своята дейност по превенцията и борбата срещу употребата на дрога в училище и какво планират да променят и подобрят в своята дейност можете да чуете в звуковия файл.
