Финансовите министри и централните банкери от седемте индустриално развити държави (Г7) обещаха в четвъртък да определят очертанията на нов цифров данък до януари 2020-а година, съобщава "Уолстрийт джърнъл".
Новият данък ще се основава на цифровото (дигиталното), а не само на физическото присъствие, според резюме на дискусиите, публикувани в четвъртък.
Преразпределянето на печалбите между страните ще зависи от дела на приходите на компаниите, които идват от цифровите продукти и услуги.
Предложението за нов цифров данък обаче няма да включва конкретна клауза, насочена към големите технологични компании, което е голям повод на загриженост от страна на официалните представители на САЩ, присъствали на срещата на Г-7.
Финансовите министри заявиха, че се надяват да финализират данъка под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) до края на следващата година.
Висши служители от централните банки на Г-7, Международният валутен фонд (МВФ), Банката за международни разплащания (BIS) и Институтът за финансова стабилност (FSI) също така представиха доклад, в който се изтъкват рисковете, свързани с криптовалути и в частност проекта на "Фейсбук" за дигиталната валута "Либра".
Цифровите валути, като предложената от Фейсбук "Либра", трябва да бъдат "в съответствие с най-високите регулаторни стандарти", посочват участниците в двудневната среща в Шантили, Франция.
Преговорите в Шантили бяха доминирани от размяната на мнения относно планове на "Фейсбук" за новата криптовалута "Либра" на фона на по-сериозните опасения на политиците, че правомощията на големите технологични компании засягат области, принадлежащи на правителствата, като емитирането на собствена валута.
Работната група, ръководена от Беноа Кьор, член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка, отбеляза, че новите цифрови валути пораждат "редица сериозни рискове, свързани с приоритетите на публичната политика, включително, по-специално, борбата с прането на пари и противодействието на финансирането на тероризма, както и защитата на потребителите и данните, киберустойчивостта, лоялната конкуренция и спазването на данъчното законодателство “, се казва в резюмето от срещата на Г-7.
Що се отнася до икономическите перспективи, финансовите министри и управителите на централните банки отбелязаха, че "глобалният растеж изглежда се стабилизира с очакване за умерено подобряване през 2020-а година, въпреки че рисковете все още сочат в посока надолу (за по-слаб от очакваното растеж)", се посочва в комюникето от срещата на Г-7 В Шантили, Франция.
Според тях фискалната политика трябва да бъде "гъвкава и благоприятна за растежа" и централните банки би трябвало да подкрепят икономическата активност, но "признавайки, че паричната политика сама по себе си не може да се справи с всички икономически предизвикателства".
