Новоизбраният управляващ директор на МВФ Кристалина Георгиева отправи остро предупреждение за състоянието на глобалния растеж, като заяви, че търговските конфликти са хвърлили световната икономика в "синхронизирано забавяне" и те трябва да бъдат решени.
В своята встъпителна реч след като пое на 1-ви октомври управлението на Международни валутен фонд, г-жа Георгиева представи нови изследвания на МВФ, показващи, че сумарният ефект от търговските конфликти може да означава намаление на световния БВП със 700 млрд. долара, или с около 0,8%, до 2020-а година, съобщава Ройтерс.
Самото проучване отчита обявените и планираните повишения на тарифите на американския президент Доналд Тръмп за оставащия китайски внос за 300 милиарда долара годишно.
Голяма част от загубите на световния БВП ще дойдат от спад на бизнес доверието и от негативните пазарни реакции, посочи новият шеф на МВФ. Георгиева добави, че несигурността в световен план се движи също така от Брекзит и от геополитическите напрежения, които „задържат икономическия потенциал“.
"През 2019-а година очакваме по-бавен растеж в почти 90 процента от света. Глобалната икономика сега е в синхронизирано забавяне. Това означава, че растежът тази година ще падне до най-ниския си темп от началото на десетилетието", предупреди Кристалина Георгиева в своята реч във Вашингтон и добави, че МВФ ще понижи прогнозите си за глобалния растеж през 2020-а година.
Българският икономист, бивш служител и комисар в Европейския съюз, заемащ преди време и вторият най-висок пост в Световната банка, заяви, че търговията "е стигнала почти до застой".
Тя предупреди, че "прекъсванията в търговията" могат да доведат до промени, които да продължат цяло едно поколение, включително "прекъснати вериги за доставки, заграждане на търговски сектори, "цифрова Берлинска стена", която принуждава държавите да избират между технологичните системи“.
Призовавайки държавите да работят заедно за преразглеждане на глобалните правила за търговия, за да ги направят по-устойчиви, г-жа Георгиева се позова на честите оплаквания от търговските практики в Китай, без да посочва конкретната страна (вероятно става въпроса за САЩ).
"Това означава да се решават въпросите със субсидиите, както и с правата на интелектуална собственост и трансфера на технологии“, посочи новият шеф на МВФ и добави, че една модернизирана система за търговия ще отключи потенциала на услугите и на електронната търговия.
Кристалина Георгиева смята, че увеличаването на фискалните разходи не може да работи навсякъде, тъй като глобалният държавен дълг остава близо до рекордни нива. Тя обаче посочи, че Германия, Холандия и Южна Корея трябва да увеличат разходите си за инфраструктура.
Според нея е време за държавите с ниско съотношение дълг към БВП да увеличат разходите за инфраструктура, изследвания и разработки, за да засилят икономическата активност, като същевременно призовава останалите страни с високи нива на дълга да провеждат фискална сдържаност.
Шефът на МВФ предупреди, че голям световен икономически спад може да постави под риск от неизпълнение корпоративен дълг за цели 19 трлн. долара, заявявайки, че това е близо 40% от общия дълг на осем най-големи икономики в света.
Георгиева заяви, че е правилно централните банки да поддържат ниски лихвени проценти за борба с ниската инфлация и слабия растеж. Тя обаче посочи, че устойчиво ниските лихвени проценти имат отрицателни странични ефекти като увеличаване на поемането на риск от инвеститорите по цял свят. Компаниите използват ниските лихвени ставки и трупат нов дълг за финансиране на сливания и придобивания вместо за инвестиране в икономиката. Тя призова страните да насочат повече внимание към укрепването на макропруденциалните инструменти.