Европейските финансови министри договориха детайлите на сравнително малък по размер бюджет за инвестиции и реформи в рамките на еврозоната , който ще започне да функционира от 2021-а година.
Бюджетът на еврозоната, известен като Бюджетен инструмент за конкурентоспособност и конвергенция (BICC) се очаква да бъде финализиран догодина и да започне да функционира през 2021-а година, заяви в четвъртък председателят на Еврогрупата - Марио Сентеро, предаде Ройтерс.
"Ще разполагаме с нови стълб в подкрепа за еврото", посочи Сентеро на пресконференция след края на редовната среща на финансовите министри от еврозоната.
Бюджетът на еврозоната ще бъде в размер от около 17 млрд. евро. Това отговаря на дела на страните-членки от еврозоната от 25-те млрд. евро, които Европейската комисия предложи за подкрепа на реформи в ЕС.
Правителствата от еврозоната също така се съгласиха, че могат да увеличат този размер на бюджета чрез междуправителствено споразумение, като детайлите трябва да бъдат изчистени преди началото на новия дългосрочен бюджетен период за Европейския съюз от 2021-а година.
Държавите от еврозоната ще получат обратно под формата на финансиране от бюджета поне 70 процента от това, което те плащат за него, като в същото време съфинансираните проекти от бюджета ще бъдат за 25% от неговия размер.
Еврогрупата се договори, че 80% от парите от бюджета ще бъдат отпускани, като се използват два критерия - население и инверсен БВП на глава от населението, докато останалите 20% могат да бъдат използвани за реагиране на специфични предизвикателства на даден страна-членка, като се подкрепят пакети от реформи и инвестиции, които са особено амбициозни.
Сумата от средствата, предоставени от самите правителства за бюджета на еврозоната, ще могат да се намаляват наполовина при тежки икономически обстоятелства, определени от бюджетните правила на целия ЕС.
На днешната пресконференция шефът на Еврогрупата Марио Сентено, който е и финансов министър на Португалия заяви, че финансовите министри от еврозоната също така се споразумяха да се увеличат повече държавните разходи "там, където е възможно", за да се противопоставят на икономическото забавяне в региона на единната валута и на нарастващите рискове за влошаване на икономическите перспективи.
Тази тяхна доста "неясна" декларация следва призиви на Европейската централна банка през миналия месец към правителствата в еврозоната да използват фискалните си политики за стимулиране на растежа, тъй като само провежданата от ЕЦБ паричната политика няма да е достатъчна.
Марио Сентеро посочи, че министрите са се съгласили да координират тясно политиките си в случай, че се материализират рисковете за икономическия растеж. Тези рискове включват Брекзит без сделка, ескалация на търговското напрежение между САЩ и Китай, потенциално въвеждане на американски тарифи върху вноса на европейски автомобили, както и нарастващо геополитическо напрежение.
"Съгласихме се, че ако има по-забележим спад, ние не трябва да затягаме политиките си и да влошим допълнително тази негативна тенденция. Там където е възможно, фискалната ни позиция трябва да бъде по-приспособима", допълни Сентеро.
Натискът да се харчи повече е насочен главно върху Германия и Холандия, тъй като и двете държави разполагат от години с бюджетни излишъци. Германия, която се намира на ръба на рецесия, се нуждае от големи инвестиции, но също така желае да намали дълговата си тежест, като се очаква през настоящата година немският държавен дълг да падне под европейски лимит от 60% от БВП.
Преди началото на срещата на Еврогрупата, финансовите министри на Германия и на Холандия заявиха, че техните вече правят по-големи фискални разходи.
