Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Занижени прогнози за икономическия растеж и за инфлацията, сочи последно проучване на ЕЦБ

Професионалните анализатори, до които се допитва ЕЦБ, намалиха прогнозите си за икономическия растеж и за инфлацията в еврозоната за тази и за следващите две години на фона на по-ниските цени на петрола и влошените икономически перспективи, показват резултатите от публикувано в петък на сайта на Европейската централна банка последно тримесечно проучване сред водещи външни експерти.

Според последното тримесечно проучване сред 53-ма професионални анализатори проведено между 1-ви и 7-и октомври, което се поръчва от ЕЦБ, но без да представлява мнението на екипа икономисти на централната банка, БВП на еврозоната се очаква да нарасне през тази година с 1,1% (спрямо 1,2% при предишното проучване през юли), с 1,0% през 2020-а година (под предишна прогноза за повишение с 1,3%) и с 1,3% през 2021-а година (под 1,4%, според юлското проучване). Дългосрочна прогноза (до 2023-а година) за икономическата експанзия беше потвърдена в 1,4%.

Анкетираните от ЕЦБ професионални анализатори също така очакват, че инфлацията в еврозоната (хармонизираният индекс на потребителските цени HICP) ще нарасне с 1,2% през тази година (вместо с 1,3%, според прогнозата през юли), с 1,2% през 2020-а (вместо с 1,4%) и с 1,4% през 2021-а година (вместо с 1,5%), като в същото време прогнозата за дългосрочната инфлация в еврозоната остава непроменена на ниво от 1,7%.

Според оповестеното днес проучване, нивото на безработица в еврозоната през 2019-а година ще достигне 7,6% (без промяна спрямо юли), след което ще се понижи до 7,5% през 2020-а (под 7,4%, според предходното проучване) и до 7,4% през 2021-а (под 7,3% през юли). В същото време анкетираните анализатори повишиха слабо и очакванията за нивото на безработица в дългосрочен план (до 2023-а година) до 7,4% от 7,3% според юлското проучване.

Данните допълнително подчертават предизвикателството, пред което е изправена ЕЦБ при опитите ѝ да върне инфлацията в еврозоната към средносрочното целево ниво от малко под 2 на сто.

В четвъртък ЕЦБ запази без промяна своята парична и лихвена политика, след като през миналия месец централната банка намали краткосрочните лихви за пръв път от 2016-а година и рестартира голямата си по размер програма за изкупуване на еврооблигации в опит да тласне инфлацията към заложените от нея цели.

Днешното слабо проучване потвърждава, че досегашният президент на ЕЦБ Марио Драги ще остави нелеко наследство на Кристин Лагард, която ще поема ръководството на централната банка от 1-ви ноември.

Прогнози на анкетираните от ЕЦБ професионални анализатори


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна