Икономическият растеж в еврозоната и в рамките на целия ЕС се забави по-силно от очакваното през четвъртото тримесечие на изминалата година, показва оповестената в петък експресна оценка на Евростат.
Според предварителни данни на европейската статистика, комбинираният брутен вътрешен продукт на 19-те страни - членки на еврозоната се увеличи с 0,1% през последното тримесечие спрямо третото тримесечие, когато нарасна с 0,3% (възходяща ревизия от предишна оценка за повишение с 0,2%), докато очакванията бяха за експанзия от 0,2 на сто.
Спрямо година по-рано БВП в еврозоната нарасна през периода октомври - декември 2019-а с 1,0% след повишение с 1,2% през третото тримесечие (възходяща ревизия от 1,1%), но при очаквания за растеж от 1,1 на сто.
По-слаби данни за еврозоната не представляват голяма изненада, след като по-рано в петък Франция и Италия отчетоха изненадващо свиване на техните икономики в края на изминалата година. БВП на Франция се понижи през четвъртото тримесечие с 0,1% (след растеж с 0,3% през предходните три месеца), а БВП на Италия се сви с 0,3% след стагнация (нулев растеж) през третото тримесечие.
Евростат също така представи и данни, показващи забавяне на икономическия растеж и в рамките на целия Европейския съюз.
Според експресна оценка на европейската статистика БВП на ЕС нарасна през четвъртото тримесечие на миналата година с 0,1% спрямо предходните три месеца, когато беше отчетен икономически растеж от 0,3% (ревизиран от 0,2%), докато растежът на годишна база се забави рязко до 1,1% от 1,4% три месеца по-рано.
Въз основна на тези данни Евростат оцени, че за цялата 2019-а година БВП на еврозоната нарасна с 1,2%, а на Европейския съюз - с 1,4%.
Европейската статистика представи и данни за известно повишаване на инфлацията в еврозоната в началото на новата година.
Според Евростат индексът на потребителски цени (CPI) се понижи през януари с 1,0% спрямо декември, но нарасна на годишна база с 1,4% след повишение с 1,3% през последния месец на 2019-а година. Това представлява най-силно нарастване на инфлация в региона на единната валута от април 2019-а година, но тя все още остава далеч под средносрочното целево ниво на ЕЦБ за малко под 2 на сто.
Нарастването на инфлацията през януари на годишна база се дължи в най-голям степен на скок на цените на храните, алкохола и тютюневите изделия с 0,8% спрямо декември и с цели 2,2% спрямо година по-рано (след повишение с 2,0% в края на миналата година), както и на повишаване на енергийните цени с 0,7% на месечна и с 1,8% на годишна база (след анемично повишение с 0,2% през декември).
Цените на услугите обаче се понижиха с 0,7% на месечна база, което доведе до рязко забавяне на техния растеж на годишна база до 1,5% през януари от 1,8% през декември 2019-а.
С оглед на това основния индекс на потребителските цени (изключвайки волатилните цени на храните, тютюневите изделия и на енергията) се понижи през януари с цели 1,7% на месечна база, като на годишна база основната инфлация се забави до едва 1,1% от 1,3% в края на миналата година. Трябва да се има предвид, че именно основният индекс на потребителските цени се следи внимателно от ЕЦБ като индикатор за текущото и бъдещото поведение на инфлацията в регион. Въпреки слабото ускоряване на цялостната потребителска инфлация, рязкото забавяне на основната инфлация не е добра новина за инфлационните цели на централната банка.
