Здравейте и благодаря за поканата! Щастлива съм, че ще мога да покажа част от моето творчество при вас в БНР. Аз съм Ирина Скендерска и след два месеца навършвам 47 години. Вече съм щастлива баба на внуче Самуил.
От 6 години живея в кюстендилското село Раждавица, върнах се да живея на село в къщичката от детството ми, за което винаги съм мечтала. Започнах да снимам съвсем случайно и доста късно за моята възраст. Бях почти на 40 години, когато едно малко апаратче сапунерка попадна в мен и то преобърна живота ми. Така се запалих, че прекарвах с часове в градината с него. Снимах много, виждах, че не е точно това, което исках, но снимах, не се отказвах. Снимала съм и в страшна жега и при минус 22 градуса с часове при студ посинявах. Сега се чудя как съм имала тази воля да го правя. Доста по-късно получих подарък, по-хубав фотоапарат от сестра ми и зет ми и тогава се родих.
В началото снимах повече пейзажи, много снимах язовир „Дренов Дол“ близо до Кюстендил. Той и сега е моя слабост и често отивам там да снимам. С времето разбрах, че ме влекат тези мънички неща, които не всеки човек забелязва. Калинки, пеперудки, капчици перца цветенца и други.
Започнах често аз да режисирам своите кадри и установих, че това ми се получава най-добре. Не съм очаквала, че моето хоби много бързо ще се превърне и в работа. Никога не съм се стремяла към това, а и може би, ако го исках, нямаше да стане. Не знам как, но хората започнаха да ме търсят, престраших се, като снимах първото си кръщене. После дойдоха и други кръщенета, абитуриентски, сватби. И сега аз не се занимавам с нищо друго допълнително, а само с фотография. Въпреки че снимам в работна среда повече хора, аз не се отказвам да снимам моите си неща, както ги наричам. Защото те ме зареждат, дават ми въздух и сила. Ако някога се случи и пропусна ден, в който да не снимам, аз не съм на себе си. Сякаш нещо ме стяга за гърлото. Фотографията за мен е повече от половината ми свят. Даже понякога съм упреквана от своите близки, че за мен снимките стоят на първо място пред всичко друго. Никога не излизам, без да взема апарата си с мен. При мен това е закон и никога не снимам с телефон.
Искам да кажа, че голям принос в моята работа има съпругът ми Евгени Фиданов. Защото, ако не беше той, нямаше да мога да направя и половината от най-красивите си кадри. Той е бил с мен неотлъчно, защото ходим по планини и какви ли не други недостъпни места, гоним залези, а сама не бих се справила. Едва ли някой би повярвал колко труд и време ми е струвало всичко това. Наистина много труд и 7 години всеки ден снимане. Никога не съжалих, напротив, сега се замислям, ако не бях открила това чудо - фотографията, какво ли щях да правя?
Мои снимки почти всеки ден красят прогнозата за времето на bTV. Обичам да озаглавявам своите снимки с мои текстове, които се раждат, след като създам снимката. В снимките ми най-много наблягам на светлината и тя винаги е естествена. Фотографията не мога да я сравня с нищо друго в живота си като сила, като емоция и като усещане. Не всеки ще ме разбере.
Благодаря още веднъж за поканата, приятели на БНР!
