Икономическите нагласи в еврозоната претърпяха рекордно срив през април, тъй като въведените в Европа строги ограничителни и карантинни мерки за ограничаване на коронавирусната пандемия причиниха спиране на икономическа активност, показва редовното месечно проучване на Европейската комисия.
Индексът, измерващ икономическото доверие в еврозоната, се срути през април до 67,0 пункта от 94,2 пункта през март. Това е най-драматичният спад на икономическите нагласи в рамките на месец откакто стартира това проучване на ЕК през 1985 г., като индексът вече се намира близо до най-ниското негово ниво от Голямата рецесия, достигнато през март 2009 г.
Колапсът беше в резултат на извънредно силен срив на нагласите сред потребителите, както и във всички бизнес сектори и най-вече в сферата на услугите и търговията на дребно.
Европейската комисия отчита драматично влошаване на нагласите във всички водещи икономики от еврозоната, като най-голям спад беше отчетен в Нидерландия (спад с цели 32,6 пункта), следвана от Испания (с 26,0 пункта), Германия (с 19,9 пункта) и Франция (спад с 16,3 пункта).
ЕК не разполага с данни от Италия с оглед наложените в страната много стриктни ограничителни мерки.
Последното проучване на Европейската комисия регистрира масивен спад на бизнес нагласите в сферата на услугите, която по принцип генерира около две трети от БВП на еврозоната, като съответният индекс се срина през април до -35,0 пункта от -2,3 пункта през март. Индексът измерващ доверието в индустриалния и промишления сектор, падна рязко до -30,4 от -11,2 пункта, а този при търговията на дребно - до -28,3 от -8,6 пункта месец по-рано, докато в строителството беше отчетено понижение до -12,8 пункта от 2,3 пункта месец по-рано.
Окончателният индекс на потребителското доверие в еврозоната потвърди предварителната оценка на ЕК за драматично влошаване през април до -22,7 пункта от -11,6 пункта през март.
В същото време индексът, измерващ очакванията за заетостта и пазара на труда, се срина с цели 30,1 пункта до рекордно дъно от 63,7 пункта, което отразява рязко увеличаване на страховете от безработица.
