Европейската икономика, и в частност икономиката на еврозоната, ще отбележат рекорден спад от над 7% през настоящата година заради коронавирусната пандемия, като в същото време инфлацията почти ще изчезне, безработицата ще се увеличи, а бюджетните дефицити ще нараснат драматично до нива от над 8% от БВП при рязко повишаване и на нивата на държавния дълг, показват последните прогнози на Европейската комисия в т.нар. "пролетен" доклад.
"Пандемията на коронавирус представлява голям шок за световната икономика и за икономиките на ЕС, с много тежки социално-икономически последици", отбелязва Комисията в своя пролетен макроикономически доклад и допълва: "Въпреки бързият и всеобхватен политически отговор, както на европейско, така и на национално равнище, икономиката на ЕС ще претърпи исторически по размер спад през тази година".
ЕК очаква БВП на еврозоната да се сви през настоящата година със 7,7% (след анемичен растеж от 1,2% миналата година), след което да последва отскок с 6,3% през 2021 г.
БВП в рамките на целия ЕС пък ще отбележи рекорден спад със 7,4% преди да последва икономически растеж от 6,1% догодина.
Не се очаква обаче икономиката на ЕС да успее напълно да се възстанови от тазгодишната рецесия до края на 2021, се посочва в доклада на ЕК.
"Европа преживява икономически шок без прецедент след Голямата депресия“, заяви европейският комисар по икономическите и финансови въпроси Паоло Джентилони.
"Както дълбочината на рецесията, така и силата на възстановяването ще бъдат неравномерни, обусловени от скоростта, с която могат да бъдат премахнати антивирусните ограничителни мерки, от значението на услуги като туризма във всяка една от европейските икономика, както и от финансовите ресурси на всяка държава", допълни той.
Според Паоло Джентилони "подобно разминаване представлява заплаха за единния пазар и еврозоната, но въпреки това може да бъде смекчено чрез решителни съвместни европейски действия. Трябва да се изправим пред това предизвикателство".
От своя страната Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на ЕК посочи: "На този етап можем само първоначално да очертаем размерът и сериозността на коронавирусния шок за нашите икономики. Въпреки че непосредственият спад ще бъде много по-тежък за световната икономика, отколкото през финансовата криза преди десетилетие, дълбочината на въздействието ще зависи от развитието на пандемията, способността ни безопасно да рестартираме икономическата дейност и да я възстанови след това".
Домбровскис подчерта, че "Това е симетричен шок: всички страни от ЕС са засегнати и всички се очаква да изпаднат в рецесия през тази година. ЕС и държавите членки вече се споразумяха на извънредни мерки за смекчаване на въздействието. Нашето колективно възстановяване ще зависи от продължаващите силни и координирани отговори на равнище ЕС и на национално ниво. Заедно сме по-силни", заключи той.
Според ЕК безработица в региона ще нарасне, въпреки че предприеманите политически мерки би трябвало да ограничат нейното повишаване.
Комисията прогнозира, че нивото на безработица в ЕС ще нарасне от 6,7% през миналата година до 9% през тази, след което да се понижи до около 8% през 2021 г. За еврозоната се очаква нарастване на безработицата от 7,5% през 2019 г. до 9,5% през тази година, последвано от понижение към 8,5% през 2021 г.
Инфлацията ще спадне рязко, като се очаква хармонизираният индекс на потребителските цени (HICP) да се понижи през тази година към 0,2% за еврозоната и към 0,6% за ЕС, след което да нарасне догодина съответно към 1,1% и към 1,3%.
ЕК отчита, че предприеманите от отделните членове на ЕС решителни фискални стимулиращи мерки за ограничаване на икономическите вреди от Covid-19, ще доведат до рязко повишаване на бюджетните дефицити през настоящата година до 8,5% от БВП за еврозоната и до 8,3% за целия ЕС, преди да последва известно ограничаване на бюджетните дефицити съответно до 3,5% и до 3,6% през 2021 г.
В същото време държавните дългове, които от 2014г. насам имаха тенденция на понижаване, ще нараснат силно през настоящата година до 102,7% от БВП за еврозоната (от 86% през 2019г.) и до 95% от БВП за ЕС (от 79,4% през миналата година), преди известно понижение през 2021 г. съответно до 98,8% и до 92,0%.
ЕК обаче подчертава, че "пролетната прогноза" е изложена на много по-голяма от обикновено степен на несигурност. Тя се основава на набор от предположения за развитието на коронавирусната пандемия и свързаните с нея мерки за ограничаване. Прогнозната база предполага, че въведените строги карантинни мерки ще бъде постепенно премахвани от май нататък.
С оглед на това рисковете около тази прогноза са изключително големи и са изцяло в низходяща посока (за още по-дълбока от очакваното икономическа рецесия), посочва Комисията.
Една по-тежка и по-продължителна от предвидената понастоящем вирусна пандемия може да доведе до далеч по-голям спад на БВП, отколкото се предполага в базовия сценарий на тази прогноза. При евентуална липса на силна и навременна обща стратегия за възстановяване на равнище на ЕС, съществува риск кризата да доведе до сериозни деформации в рамките на единния пазар и до укрепване на икономическите, финансовите и социалните различия между държавите членки от еврозоната.
Съществува и риск пандемията да предизвика по-драстични и постоянни промени в отношението към световните т.нар. "вериги на стойността" и международното сътрудничество, което да натежи особено силно на отворената и взаимосвързана европейска икономика. Пандемията също така може да остави трайни белези посредством множество фалити и дълготрайни щети на пазара на труда, предупреждава Европейската комисия в своя пролетен доклад.
Заплахата от митнически тарифи след края на преходния период между ЕС и Обединеното кралство също може да намали растежа, макар и в по-малка степен в ЕС, отколкото в Обединеното кралство, отчита Комисията.
Докладът на ЕС "пролетни макроикономически прогнози" може да видите тук.
