Европейската икономика, и в частното тази на еврозоната, се свиха рекордно през първото тримесечие на годината, тъй като икономическата активност на стария континент замря с оглед на въведените от правителствата строги ограничителни мерки и карантини в опит да се овладее разпространението на коронавирусната пандемия, показват данни на европейската статистика Евростат.
Само три от 27-те страни членки, сред които и България, отбелязаха слаб растеж в началото на 2020 година, отчита Eurostat.
Общият брутен вътрешен продукт на 19-те страни членки на еврозоната се сви през първото тримесечие с 3,8% спрямо края на 2019 г., когато нарасна с едва 0,1%, като това е най-драматичният икономически спад, откакто Евростат започна да провежда това проучване през 1995г.
На годишна база БВП на еврозоната се понижи през първото тримесечие с 3,2% след растеж с 1,0% през четвъртото тримесечие на 2019г. Това е най-силният спад на годишна база от третото тримесечие на 2009г., когато целият свят все още беше подвластен на глобалната финансова и икономическа криза.
В рамките на целия ЕС общият брутен вътрешен продукт на 27-те държави членки се сви през първото тримесечие с 3,3% спрямо последните три месеца на 2019г., когато нарасна с 0,2%. Това също е най-солидният икономически спад от началото на проучването на Евростат през 1995г.
На годишна база БВП на ЕС се понижи 2,6% (спрямо първите три месеца на миналата година) след растеж с 1,3% в края на предходната година, отбелязвайки по този начин най-рязко понижение от третото тримесечие на 2009 г.
Трябва да се има предвид, че данните на Евростат обхващат само две до три седмици от втората половина на месец март, когато именно влезе в сила повсеместната карантина в ЕС. Това означава, че поставената на колене европейска икономика вероятно ще се влоши още по-драматично през второто тримесечие, през което икономическата дейност на стария континент де факто спря заради строгите карантинни мерки.
Френската икономика отбеляза най-дълбок спад с 5,8% на тримесечна база, следвана от тази на Словакия (понижение с 5,4%), на Испания (с 5,2%) и на Италия (спад с 4,7%).
Водещата европейска икономика, тази на Германия, се сви по-сдържано с 2,2%, докато Финландия беше единствената членка на еврозоната, която отбеляза слаб растеж на БВП на тримесечна база с 0,1 на сто.
В рамките на целия ЕС, освен Финландия, само икономиките на България и Румъния също успяха да нараснат през първото тримесечие спрямо последните три месеца на 2019 г. с по 0,3 на сто.
Спрямо година по-рано 9 членки на Европейския съюз отчитат растеж на техния БВП, като най-силен е растежът на Румъния - с 2,7%, следван от този на Литва - с 2,5% и на България - с 24 на сто.
Евростат публикува и данни за трудова заетост през първите три месеца на годината.
Броят на трудово заетите хора в еврозоната и в рамките на целия ЕС се понижи през първото тримесечие с 0,2% спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г., когато беше отчетен техен растеж с 0,3%, като това е първото свиване на заетостта в еврозоната от второто тримесечие на 2013г. и за Европейския съюз - от началото на 2013 г.
Спрямо година по-рано заетостта в еврозоната и в ЕС се повиши с по 0,3%, но след растеж в края на 2019г. в еврозоната с 1,10% и в целия Европейския съюз - с 1,0%. Това е най-слабото нарастване на заетостта в еврозоната от началото на 2014г., а за ЕС - от края на 2013 г.
