„Не рисува ръката, рисува мисълта. Затова е важно да бъде свободна и да преодолява ограниченията, които умът понякога поставя.'' Това споделя пред БНР художникът Йово Йовчев.
''От миналото лято спонтанно започнах да се занимавам с калиграфска рисунка. Възможностите, които предполага са неизчерпаеми. Мисля, че преди също съм имал такива опити, но сега съм друг и може би затова по-отдаден. Изследвайки нея, откривам нови страни в себе си.
През годините съм работил с много техники и материали, без да се страхувам да бъда различен – рисунка с туш, абстракция, маслени или акрилни бои, композиции, лица (по-точно отвъд тях). Животът непрекъснато ни провокира и се появяват нови територии за изследване, независимо дали са породени от емоцията или рациото. Не се чувствам еднопластов и не мога да се побера само в едно. Докато учех в Академията и години след това бях силен с колорита си, вълнуваше ме предимно изграждането с цвят. Сега ме интересува мигът, силата, енергията на движението, която продължава интензитета си върху листа или платното. В последните ми изложби съм се старал да съчетая експресивна живопис с лирична рисунка.
Нищо не може да спре живота да върви напред и да се променя. Последните два месеца го доказаха. Прекарах ги в ателието си и минавайки разстоянието от него до дома и обратно, което са около двеста-триста метра. Слушах много джаз, пусках едно парче в Ютюб и оставях другите да се зареждат спонтанно и да ме изненадват. Изкуството е игра, трябва да си отворен за провокация и импровизация. Така направих над 500 рисунки и заедно с нещата, останали непоказани преди, мисля че имам материал за поне три изложби. Отдавна не следя броя им, може да са тридесет, може повече. Преподавал съм за кратко живопис в училището за приложни изкуства в София, живях в Берлин и Мадрид, бях там, но съм тук. Повярвах, че бързо ще наваксаме пропуснатото… Но, какво от това, животът учи и ни помага да ставаме по-добри в това, което сме избрали да е наше. Важното е, че не съм му изневерил, продължава да ме вълнува, обичам го и съм му се посветил. Само така мога да радвам и другите.“
Да се разходим в снимки из ателието на Йово Йовчев.