Българската икономика се сви през второто тримесечие с рекордните 10% спрямо първите три месеца на годината и отбеляза най-драматичен спад на годишна база с 8,5% от 1997 г. насам на фона на строгите противоепидемични карантинни мерки, предприети през периода март - април, целящи ограничаване разпространението на коронавируса, показват низходящо ревизирани предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), които са по-слаби от експресната оценка на НСИ.
Брутният вътрешен продукт на България се понижи през второто тримесечие на 2020 година с цели 10% спрямо първите три месеца, когато нарасна слабо с 0,3 на сто, отбелязвайки по този начин най-драматичен икономически спад от най-малко четвърт век насам. Според експресната оценка на НСИ икономическият спад беше в размер на 9,8 на сто.
Спрямо второто тримесечие на 2019 г. българският БВП се сви с цели 8,5% след растеж с 2,4% през първите три месеца на настоящата година. Това е най-големият икономически спад в нашата страна от първото тримесечие на 1997 година и по-голям от експресната оценка на НСИ за свиване на БВП с 8,2 на сто.
Свиването на БВП се дължи най вече на намаленото потребление на домакинствата, както и на спада в икономическата активност.
Свиването на икономиката с 8,5 на сто за цялата година е и базовият сценарий, който прогнозира БНБ в икономическият си преглед по данни в края на юни. При песимистичните оценки на централната банка, сривът на годишна база може да достигне 13 на сто, а при оптимистичните малко над четири на сто. Оценките на БНБ са най песимистичните публикувани досега.
Графики на изменението на БВП на тримесечна и на годишна база
Според предварителните данни на НСИ за второто тримесечие на годината произведеният брутен вътрешен продукт възлиза на 27,395 млрд. лева по текущи цени, като на човек от населението се падат 3044 лева от стойностния обем на показателя. Преизчислен в евро, БВП е съответно 14,007 млрд. евро, като на човек от населението се падат 2016 евро.
Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през второто тримесечие на 2020 година възлиза на 23,848 млрд. лева по текущи цени.
През периода април - юни тази година относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката се увеличава с 0,1 процентни пункта спрямо същото тримесечие на миналата година. В същото време индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 2,1 процентни пункта до 28,4%, докато реализираната добавена стойност от дейностите в сферата на услугите намалява до ниво от 68,0% при 70,2% през второто тримесечие на 2019-а година.
За крайно потребление през второто тримесечие на 2020 г. се изразходват 78,7% от произведения БВП, докато инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 18,9% от произведения БВП.
Крайното потребление, което по принцип е важен двигател за растежа на икономиката, намалява през периода април - юни тази година с 2,1% на тримесечна база (след понижение с 0,1% през първото тримесечие на 2020 г.) и нараства на годишна база с едва 0,4% (след повишение с 4,1% през предходните три месеца). Брутната добавена стойност в икономиката пък се свива с 8,9% на тримесечна база и със 7,6% на годишна база (след повишения съответно с 0,1% и с 2,3% през първото тримесечие на 2020 г.).
Външнотърговското салдо през второто тримесечие е положително и в размер на 754,9 млн. лева, като през периода април - юни износът на стоки и услуги се срина с 22,1% на тримесечна база (след повишение с 0,9% през първото тримесечие) до 14,045 млрд. лева и се понижава на годишна база с 19,0% (след повишение с 19% през предходните три месеца).
В същото време вносът се свива с 20,4% на тримесечна база (след повишение с 1,5% през първото тримесечие) до 13,2901 млрд. лева, като на годишна база вносът спад с 19,1% (след повишение с 1,2% през периода януари - март).
От данни се вижда, че в крайна сметка външнотърговското салдо на нашата страна е положително през второто тримесечие, което не позволи още по-драматичен спад на БВП.
