За Стоян Йотов фотографията върви ръка за ръка с планинарството. Но не винаги е било така. Допреди няколко години работи като фотожурналист и работният му ден е доста динамичен, но след кариерен завой се оказва с много свободно време, което да отделя за планини, дълги преходи и пейзажна фотография.
Сутрините преди отпътуване за преход са най-трудни за Стоян. Обикновено сериозно недоспал, премисля фотографската и планинската екипировка за последен път, проверява прогнозата за времето, обмисля маршрутът, трансферните точки, логистиката, храната. Всичко има значение и все се надява да не забрави нещо. Но прекрачи ли входната врата, в мислите му остават само предстоящите гледки, споделя Йотов пред БНР.
"Снимането на пейзажи, особено в планината, далеч от градския ритъм означава да забавя темпото. Е, разбира се, ако гоня хубава светлина или мен ме гони някоя буря, хич не ми е до небързане, но обичайно актът на снимането изисква да се слееш с околните аромати и звуци, окото да шари по линии, форми и светлина, докато картината се отваря. Това не става бързешком, а изисква търпение, в което чакаш, гледаш, наслаждаваш се на момента и същевременно дебнеш тази светлина, облаци, мъгли, сенки или какво трябва да си дойде на мястото, да си дойде на мястото.
Понякога си късметлия и условията са много динамични и фотографски, но има и не малко моменти, в които чакаш да ти излезе късметът, защото не се случва много – слънцето си свети, небето е синьо, а облаците са си взели почивка. Дори се сещам за хубав кадър от такава случка в Пирин – есенно време слънцето се скрива рано зад Муратов връх и долу в подножието му, при Муратово езеро, рязко става студено. Седя си, гледам връх Тодорка отсреща, красиво е, и нищо не се случва. Седя и чакам, а в студа дори и малкото чакане се усеща дълго. И изведнъж, всичко наоколо вече е в сумрак, притихнало, Тодорка отсреща избухва в алените пламъци на залязващото слънце, контрастно, драматично и много фотографско. Имам не повече от 3-4 минути за снимки, но това е достатъчно, кадърът е запечатан, а чакането си е струвало", казва още Стоян Йотов.
Още снимки можете да разгледате на http://yotov.me/
