Европейската централна банка представи новите си макроикономически прогнози за еврозоната, като очаква малко по-плитка рецесия през настоящата година, но и по-слабо спрямо предишните прогнози възстановяване на икономиката през 2021г. заради настоящата втора вълна на коронавирусна пандемия, след което да последва по-добър растеж през 2022 г.
ЕЦБ вече очаква БВП на еврозоната да е свие през 2020 г. със 7,3%, след като през септември прогнозира спад с 8 на сто. За 2021г. икономиката ще нарасне с 3,9% вместо с 5%, според предишната прогноза на централната банка, а през 2022г. се очаква растеж от 4,2% при оценка през септември за растеж от 3,2 на сто. Централната банка очаква нарастване на БВП на еврозоната през 2023 г. с 2,1%, като това е първата прогноза за тази година.
На пресконференция след края на днешното заседание на ЕЦБ, председателят на банката Кристин Лагард посочи, че рисковете пред тези прогнози остават в посока надолу (за по-слабо от очакваното икономически представяне), но допълни, че тези рискове са по-малко изразени, отколкото преди.
"Докато новините относно перспективите за въвеждането на коронаврусна ваксини в близко бъдеще са обнадеждаващи, рисковете в низходяща посока остават свързани с последиците от пандемията за икономическите и финансовите условия", посочи тя.
Според Лагард се наблюдава свиване на икономиката на еврозоната през последното тримесечие на настоящата година с оглед на въведените нови рестриктивни мерки в Европа, целящи да ограничат втора силна вълна на коронавирусната пандемия.
Негативното въздействие на пандемията Covid-19 вероятно ще бъде "по-силно изразено" през последното тримесечие на 2020 г., като тази негативна тенденция се дължи най-вече на щетите, нанесени от мерките за ограничаване на вируса върху сектора на услугите, посочи Лагард.
"Услугите са силно ограничени, инфлацията остава много ниска, като постъпващите данни предполагат по-изразено краткосрочно въздействие на пандемията", отбеляза шефът на ЕЦБ.Лагард отново подчерта, че ЕЦБ е готова да пренастрои всички свои финансови инструменти, ако е необходимо.
Тя отбеляза, че централната банка след внимателно развитията на обменния курс на еврото и въпреки, че провежданата от ЕЦБ политика няма за цел обменните нива, поскъпването на еврото в последно време се отразява негативно на цените и на и без това много ниската инфлация.
Кристин Лагард каза, че потребителите остават изнервени, а бизнес инвестициите са уязвими от по-нататъшни спадове на доверието, което прави всяко икономическо възстановяване нееднакво и неравномерно в най-добрия случай.
"Входящите данни и нашите прогнози предполагат по-изразено краткосрочно въздействие на пандемията върху икономиката и по-продължителна слабост в инфлацията от предвиденото досега“, каза тя на пресконференция, след края на днешното последно за годината заседание, на което ЕЦБ запази лихвите непроменени, но увеличи с 500 млрд. евро извънредната "пандемична" програма за покупки на активи (PEPP), удължавайки и нейния срок с 9 месеца поне до края на март 2022 г.
"Удължаването на нашите покупки по програмата PEPP за по-дълъг хоризонт отразява продължителните последици от пандемията за икономиката и инфлацията. Това позволява постоянно присъствие на пазара и по-трайна подкрепа чрез нашите парични стимули. Запазването на благоприятни условия за финансиране през пандемичния период ще помогне за намаляване на несигурността", заяви г-жа Лагард.
Кристин Лагард все пак изрази надеждата, че до края на 2021 г. масовата ваксинация срещу коронавирус ще създаде достатъчен имунитет за огромния сектор на услугите в еврозоната, за да може той да се върне към някакво ниво на нормалност."Несигурността обаче остава висока. Продължаваме да сме готови да коригираме всички наши инструменти според нуждите", посочи шефът на ЕЦБ.
Предприетите от ЕЦБ нови стимулиращи мерки идва в момент, когато еврозоната се мъчи да балансира между нарастващия набор от краткосрочни рискове и подобряването на дългосрочните перспективи.
