Има участия в редица изложби. Не обича конкурсите, но въпреки това вече има няколко награди за свои рисунки.
За себе си тя казва: „Танцьор по хоби и по душа и свободен дух на пълен работен ден“.
Това, което влече Симона е в бъдеще да реставрира всякакви обекти на хартия – стари ръкописи, графики, акварели, книги и понеже любими предмети от училище са и рисуването и историята, в реставрацията тя чудесно ги съчетава.
Владеенето на руски и френски й помага в следването, тъй като на тези езици има много трудове за специалността „Реставрация“ и за историята на изкуството без аналог на други езици.
„Макар и трудно, обучението в Академията се провежда онлайн. И макар, че у нас не е като в Щатите, които нямат нашата дълга история, но имат много средства за опазване на културното наследство, има надежда това да се става и у нас“, споделя за специалността си Симона.
Човешката фигура и лице най-често вдъхновяват младата художничка.
Любим способ на рисуване, който ѝ ляга на сърцето, е акварелът. Там грешки не се допускат.
Най-вдъхновяващият проект за Симона е да участва като доброволец в проекта „Бузлуджа“ за възстановяването на паметника от миналото. Към проекта се включва и Катедрата по реставрация към Академията, също и чуждестранни университети с профил Реставрация.
Фондация „Проект Бузлуджа“ е основана през 2015 г. от арх. Дора Иванова с цел опазване на паметника Бузлуджа. Благодарение на постоянството в тази кауза през 2018 г. паметникът е признат от най-голямата европейска организация за културно наследство „Европа Ностра“ за един от седемте най-застрашени културни обекта в Европа. През 2019 г. паметникът получава финансиране от 185 000 долара от фондация „Гети“ с цел изготвяне на План за опазване и управление като партньорите по проекта са „Проект Бузлуджа“, ИКОМОС, УАСГ и ТУ Мюнхен.
"Сега огромната площ от вътрешността на паметника, облицована с мозайки, трябва да бъде възстановена – вече са поставени навеси, за да не се роши повече от природните стихии, а покривът на паметника, който е бил от медна ламарина изобщо липсва…“, разказва още Симона. И допълва:
„Много е опасно за един народ да погребва историята си… Защото който забравя историята е обречен да я повтори“.
Симона става и кръводарител за първи път, защото „не живеем само за себе си на този свят, колкото и да е егоистичен един човек“. Каузата ѝ тази година е да намери някой, на когото да помага.
