Здравейте!
Kазвам се Явор Мичев.
С благодарности към Ани Петрова за поканата! За мен е привилегия да споделя с аудиторията на БНР моите аерофотографии от България!
Проявявах интерес към фотографията още в основното училище. Минах през снимане на лента, проявяване на филм и копиране на снимки в тъмната стаичка. Преходът към цифровата фотография направих 2003 година.
За мен фотографията е своебразен отдушник от забързаното ежедневие. Тя ме учи от една страна на търпение да изчакам да се подреди кадъра и от друга - да развия рефлекса да натисна "спусъка" на фотокамерата в решаващия момент. Изключвам се от всичко заобикалящо ме и се концентрирам само в рамката на кадъра. Чувствам се еднакво добре, снимайки сред природата или в градска среда. Стремя се в кадрите ми да има закачка или детайл, който да задържи погледа на наблюдателя.
Последните 14 години се "специализирах" във въздушната фотография. И това е сбъдната моя мечта. Всичко около аерофотографията започна през 2006 г. от календар със снимки от въздуха на фотографа от Казанлък Александър Иванов. Тази различна перспектива ме вдъхнови да търся възможности да снимам и от високо.
Първите ми опити бяха голямо предизвикателство - малки самолети, делтапланери, парапланери, хеликоптер, намиране на опитни пилоти, сложни уговорки, места за излитане, логистични трудности и винаги подвластни на непредсказуемите капризи на метереологичните условия. И така цели осем години.
Този период ме научи на бързина - да съобразявам композиция и техника на снимане. Например, при безмоторните тандемни полети с парапланер не можеш да си избираш обектите и се оставяш на случайността. С ултралеката авиация няма възможност за точна повтаряемост на един и същ кадър - всичко е много динамично и картината се променя постоянно. Скоростта на летене, вибрациите, рискът от голямата височина допълнително усложняват процеса на заснемане.
Първият дрон купих 2014 година. Тези компактни летателни машинки с камера ми спестяват сложното планиране и ми дават независимост. Но изискват умение и голяма концентрация - едновременно да ги управляваш и да снимаш.
Търся интересното и различното, старая се да представя обикновеното по необикновен начин. Перспективата от въздуха дава винаги богат избор.
Обичам да снимам водата - отраженията и играта на цветовете по нея; ледовете през зимата; земята с причудливите форми и геометрия; архитектурните градски шедьоври. Като резултат се получава пейзаж, в т.ч. индустриален и градски, репортаж, абстракции.
Тръгвам в дадена посока, а пътят винаги ми разкрива интересни възможности - аз само трябва да се потопя в процеса на снимане. Не се увличам единствено по високите гледни точки. Тази техника дава възможност за заснемане и от по-малка височина и трудно достъпни места - това показва добре познати обекти в изцяло различна и непозната перспектива. Сложността на този тип фотография е, че прецизното композиране на кадъра често изисква време, а то е ограничено при полет. Разбира се, изисква се и предварителна подготовка - важна е проверката на летателната техника, ангажиране на въздушно пространство при необходимост, съобразяване с регулацииите за безпилотни въздухоплавателни средства, запознаване с прогнозата за времето.
Все още използването на висококачествени фотокамери със сменяеми обективи, качени на безпилотни платформи, е много ресурсоемко. Използвам по-достъпни модели дронове с фабрично вградена камера с по-ограничени възможности и параметри. Все пак техниката е само инструмент за постигане на творческите ни идеи и се стремя да извличам при всеки кадър максимума от нея по отношение на качеството на изображението.
В съвременната цифрова "тъмна стаичка" се придържам основно към корекции по отношение на цвят, контраст и острота на изображението. Не съм привърженик на сериозното манипулиране при постобработката на снимките чрез прибавяне, премахване на елементи от тях или допълнително прекадриране. Предпочитам снимката да отразява реално съществувал миг.
Често ние фотографите се нуждаем от късмет, но за да ни се усмихне, трябва да сме много упорити и винаги подготвени.