3
През януари 2021 г. световните цени на храните се повишиха за осми пореден месец, достигайки най-високо ниво от средата на 2014 г., тъй като икономиките продължават да се борят с негативните последици от коронавирусната пандемия, съобщи в четвъртък агенцията на ООН за храните.
Ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН, който измерва месечните промени в цените на кошница от стоки, включваща зърнени култури, маслодайни растения, млечни продукти, месо и захар, скочи през януари с 4,3 пункта до 113,3 пункта от 108,6 пункта в края на 2020 г., достигайки най-високо ниво от юли 2014 г. насам.
Базираната в Рим организация също така посочи, че остава в сила прогнозата за рекорд на реколтата от зърнени култури в световен мащаб през 2020 г., но предупреди за рязък спад на запасите и сигнализира за неочаквано голямо търсене за внос от Китай.
Някои правителства предприемат действия за справяне с нарастващите вътрешни цени на храните, въпреки че подобни ходове водят до повишаване на глобалните цени чрез намаляване на доставките за международните пазари. Последствията вече са очевидни при цените на зърнените култури като царевицата, достигайки многогодишни върхове.
Огромният консуматор на зърно - Китай трупа запаси, докато Аржентина спря продажбите на царевица за износ до 28 февруари. Русия пък налага данъци върху износа на пшеница, ечемик и царевица.
През декември Световната банка заяви, че повишаването на цените на храните, съчетано с намалени доходи, е влошило хронично и без това острия глад, като е засегнало уязвимите домакинства в почти всяка страна.
Индексът на цените на зърнените култури на агенцията към ООН скочи със 7,1% през януари в сравнение с предходния месец, най-вече заради международните цени на царевицата, които скочиха с 11,2% и сега са с цели 42,3% над нивото от януари 2020 г.. Това отразява все по-ограниченото глобално предлагане на фона на значителни покупки от Китай и по-ниски от очакваното прогнози за производството и запасите в Съединените американски щати, както и временно спиране в Аржентина на регистрациите за износ на царевица. Цените на пшеницата се повишиха с 6,8%, водени от силно глобално търсене и очаквания за намалени продажби от Руската федерация, след като нейното мито за износ на пшеница ще се удвои през март 2021 г. Силното търсене от азиатски и африкански купувачи пък подкрепи растящите цени на ориза, посочва FAO.
Цените на растителното масло се увеличиха през януари с 5,8% спрямо месец по-рано, достигайки най-високи нива от май 2012 г. Движещата сила за това повишение включва по-ниско от очакваното производство на палмово масло в Индонезия и Малайзия поради прекомерните валежи и продължаващия недостиг на мигрантска работна сила, както и продължителните стачки в Аржентина, намаляващи възможностите за износ на соево масло, отчита Агенцията по храните към ООН.
Средните цени на захарта пък скочиха през януари с 8,1% спрямо декември, тъй като силното глобално търсене на внос породи опасения относно по-ниските наличности поради влошените перспективи за реколтата в Европейския съюз, Руската федерация и Тайланд, както и по-сухите от нормалните метеорологични условия в Южна Америка. Според FAO нарастващите цени на суровия петрол и по-силният бразилски реал също подкрепиха международните цени на захарта.
Индексът на млечните продукти се покачи с 1,6% през миналия месец, подкрепен от големите покупки в Китай преди предстоящите празници за Лунната нова година в страната на фона на сезонно по-ниските износни доставки на Нова Зеландия.
Индексът на месото се повиши през януари с 1,0% спрямо декември в резултат на оживен глобален внос на птиче месо, особено от Бразилия, на фона на огнища на инфлуенца по птиците, която ограничи производството и износа от няколко европейски държави.
Същевременно FAO ревизира нагоре прогнозата си за сезона на зърнените култури през 2020 г. до 2,744 млрд. тона от предишна оценка за 2,742 млрд. тона, като се наблюдава покачване на добивите както на пшеница, така и на ориз.
FAO заяви, че Китай е внесъл неочаквано големи количества царевица през този сезон, което оказва значително въздействие върху оценките за световното потребление и запаси.
Прогнозата за световното използване на зърнените култури през 2020/21 г. беше определена на 2,761 млрд. тона при предходна оценка от 2,744 милиарда. Прогнозата за световните запаси от зърнени култури беше фиксирана на 802 млн. тона спрямо предходните 866,4 млн. тона.
"При тези нива световното отношение между запаси и потребление ще спадне от 29,7% през 2019/20 г. до 28,3% през 2020/21, отбелязвайки седемгодишно дъно“, коментира FAO.
Според агенцията на ООН свиването произтича до голяма степен от „масивна низходяща корекция“ на запасите от царевица в Китай.
Прогнозата на FAO за световната търговия със зърнени култури през 2020/21 г. е повишена с 10,6 млн. тона до 465,2 млн. тона - или прогнозен ръст от 5,7% спрямо рекордно високото ниво от предходния сезон. Очаква се търговията с всички основни зърнени култури да се повиши, съобщи още агенцията към ООН.
