Кога започна да снимаш и това професия или хоби е?
Фотографията за мен не е нито професия, нито хоби. Това е любов.
Започнах да снимам с лентови апарати като дете. Вкъщи имахме черно-бяла фотолаборатория и баща ми ни учеше и двамата с брат ми да проявяваме филми и копираме снимки. Детска игра беше в тъмната стаичка да отваряме касетките с лентите и да ги зареждаме в бъчонките за проявяване. Любимата ни играчка беше фотоувеличителя. С часове прекарвахме в копиране на снимки...
Вече като голяма записах курсовете по фотография и понеже си нямах друго, отидох с лентовия апарат. Наивно. В наше време лентовата фотография е прекрасно и много скъпо занимание. Добър приятел ми услужи със DSLR, а в края на втория семестър си взех на старо лично мой. Започнах да го нося навсякъде с мен, и по протести, и по пожари, и по наводнения. Често ме питат приятели за съвет какъв апарат да си купят и всеки път отговарям: „Този, който сте готови да носите с вас всеки ден. Ако не го носите, няма как да снимате.“ И им цитирам проф. Атанас Кънчев, който на първата лекция в НАТФИЗ ни каза: „Вие си мислите, че фотографията е романтично занимание, а всъщност това е една жестока хамалска дейност.“
Постоянно съм с раница на гръб и то нелека раница. Фоторепортер съм на Агенция "Булфото", а за новинарските агенции е важно снимките да бъдат публикувани бързо. Утре новината вече не е новина. Така че често освен фотоапарат и обективи нося и лаптоп, за да мога да качвам от мястото на събитието. Както се казва: „Всеки си носи кръста“, моят поне е с удобни презрамки и кръстен колан.
Какво обичаш да снимаш?
Обичам да снимам хора. Но не нагласени и строени за снимка. Обожавам да ги снимам, когато са естествени, непринудени, истински. Когато са непринудени, тогава излъчват светлина. Светлината им ме привлича и се стремя да я покажа и на останалите. Затова харесвам най-много репортажното снимане на хора, особено на отдадени на каузи хора. Това дава ми възможност да покажа светлината на хората.
Интересна случка по време на снимки?
Обикновено по време на събития фотографите се стараем да не си пречим помежду си, както и да не пречим на видеоопреторите, а и на стриймващите с телефони. Обаче, все се намира по някой чешит, в повечето случаи с телефон, който застава пред всички, но като му направим забележка човекът в повечето случаи се осъзнава и снимането се нормализира.
Само веднъж ми се е случвала магията всички снимащи да са тотални телепати и да не си пречат. Бяхме четирима колеги фотографи на разходка из Родопите. Вървяхме по пътека из гората към Мумджидан. Като наближихме и излязохме на открито, гледката пред нас ни порази – огромна амфитеатрално разположена поляна, в чиято основа са струпани къщите на изоставеното село. В пълна тишина и без нито един да влезе в кадър на другите започнахме да слизаме, докато снимаме. Без дори една дума да си разменим. Като омагьосани. С уважение и към пейзажа пред нас и към колегите. Тотална телепатия и респект. Тези трима колеги са велики и се чувствам длъжна да напиша имената им – Сергей Антонов, Стефан Димиев и Тихомир Начев–Каспър.
Имаш ли любими снимки?
От подбраните за тази публикация са ми любими снимките с момичето с ролерите и прехласналият се тролейбусен шофьор и момчето, което чете Хари Потър, седнал на жълтите павета, докато двойка патрулиращи полицаи го наблюдават. И двата кадъра носят и смях, и надежда. От нощта на 2 септември любимата ми снимка е тази с преплетените ръце, на протестиращи непознати мъж и жена пред редицата полицаи – спокойното, но твърдо отстояване на правото да са на площада и да протестират. Както пее Роджър Уотърс: „Together we stand, divided we fall.“
Има ли нещо, което не би снималa?
Да, унижението на хората. Бях доброволец в болница, заради Covid-19, и нито веднъж не снимах. Дори не си носих фотоапарата там, а съм от хората, които излизат без апарат само до кофите за боклук. Много пъти са ме питали: „Ама как не снимаш в болницата?“. От една страна нe бях там, за да снимам. От друга страна ми се струва изключително неморално да снимам хората в това безпомощно състояние. .
Тихомира Методиева - Тихича има няколко изложби:
- Участие в изложбата на победителите на „Благотворителността през обектива“ 2018 г.
- Самостоятелна изложба „Нашият бъдещ дом” в Музея „Земята и хората” 2018
- Участие в „Салон на галериите” в НДК 2015, 2016
- Участие в изложбите на Експедиция „Преоткрий България” 2013, 2014, 2015, 2016
- Съвместна изложба със Сергей Антонов в Клуба на фоторепортера със снимки от Евромайдан 2014
- Участник в изложба в раздел Репортажна фотография на конкурса Снимка на годината 2013 г. на Канон България
- Участник в изложбата в Клуба на фоторепортера на жените фоторепортери през 2013 г.
- Участник в изложба в раздел Фото есе на конкурса Снимка на годината 2012 г. на Канон България
- Самостоятелна изложба „Огнено лято” в читалището на село Бистрица 2012
И награди:
- Победител в грантова програма „Благотворителността през обектива“ 2018 г.
- Първа награда в раздел Репортажна фотография на конкурса Снимка на годината 2014 г. на Канон България
- Първа награда на фотоконкуса „Човекът, който ме вдъхновява” през 2013 г. на БНР и Софарма.
