Той е от лекарите, за които думи като доблест, чест, признателност, история, приемственост, призвание и доверие, не са празни слова. Вплел ги е в живота си и в професията си, а от година и половина е на първа линия в Covid - отделението на най-старото лечебно заведение у нас – Александровска болница.
Работата в инфекциозното Covid отделение с възрастни пациенти за младият педиатър е урок по професионализъм, на още по-задълбочено навлизане в медицината, още повече, че всичко се случва в култовата по думите му – Втора хирургия на Александровска болница. Но затова после…
Той е д-р Ивайло Николов, лекар - специализант в Клиника по педиатрия в Александровска болница. Поредният гост в рубриката „Младите хора, които ме вдъхновяват“.
И остава до юни месец тази година. Решението му е спонтанно.
По думите му от днешна гледна точка е много комфортно да правиш проверка на отминалите действия на Министерство на здравеопазването, дали и кога са се правели обществени поръчки за предпазните средства и хидроксихлорохина.
„Тогава, по онова време, дали някой е толкова наблягал на обществените поръчки, незнам, но тогава ситуацията беше катастрофална в един момент. Никой не задаваше тези въпроси и мисля, че се задават сега преднамерено, предвид факта, какво предстои. Никога в Александровска болница не сме имали недостиг на каквото и да е било“, посочи още младият педиатър.
Д-р Николов посочи, че засега не бива да се избързва с ваксинацията на децата, макар че въпросът е много труден:
„По-скоро не засега, нека да се види какъв ще бъде ефектът при ваксинираните хора от 18 до 55 годишна възраст. Децата между 12 до 16 годишна възраст все още са със незавършена имунна система, тя се оформя след 16 годишна възраст окончателно. Рязко да се хвърлят всички деца да се ваксинират след 12 години, е малко рисковано, според мен“.
Д-р Николов смята, че родителите му имат доверие защото умее да им обяснява за състоянието на детето, начинът на лечение, какво се очаква. А по думите му у нас липсва разговорът с пациента :
„Започнах още като студент в педиатрични отделения - като санитар, медицинска сестра, в края на първи курс бях санитар в Детската сърдечна реанимация на Националната кардиологична болница – най-добрата школа за интензивно кардиологично лечение и патология. Шест месеца съм бил доброволец и към Детската клиника към Александровска болница. Всеки специализант преминава по този път“, разказа лекарят.
Във връзка с промените в Наредбата за специализантите, младият лекар счита, че ако едно лечебно заведение те е обучавало при държавна поръчка, плащало ти е и трудово възнаграждение, е въпрос на чест да работиш известно време за тази болница:
„Още повече, че ти имаш договор само с нея, а през тези две години и половина се обучаваш в други лечебни заведения от всички области на детското здравеопазване. Освен това след като приключи моята специализация, аз мога да напусна Александровска болница. Не мисля, че това е правилно - да си тръгнеш веднага“, смята д-р Николов.
И още за вдъхновението си да работи в Александровска болница:
„Самото отношение между колегите, на лекарите с пациентите, вниманието към тях в Клиниката по педиатрия в Александровска болница, ръководено от проф. Пенка Переновска е невероятно“.
И тук идва и възхищението му от работата по време на пандемията във емблематичната Втора хирургия на болницата:
„Това е буквално един храм със създателят си проф. Александър Станишев. Това е първата хирургия в България. Там работят преподавателите, доайените на българската медицина от преди повече от 100 години. Аз си задавам тези въпроси – на какво място се намирам! Плочките, по които стъпваме в Педиатрията са дарени от Княгиня Евдокия – сестрата на Цар Борис Трети. На запад се обръща внимание на тези неща…“
Според д-р Николов, сме може би единствената държава, която няма детска болница.
„За да започне да се строи обаче трябва да има политическа стабилност в страната, другото е работа на експертите. Иначе процесът ще се стопира непрекъснато".
През 2019 година д-р Ивайло Николов печели и сертификат в класацията „Лекарите, на които вярваме“. Научните му интереси са свързани с хроничните детски болести.
„Като педиатър се виждам занапред – усмивката при детето е по-различна в края на лечените – ето това ме вдъхновява.“
