Инфлацията в еврозоната се ускори през септември до 13-годишен връх т 3,4%, като се очаква тя да продължава да нараства и през следващите месеци, показват данни на Европейската статистика.
Индексът на потребителските цени (CPI) се повишава през септември с 0,5% спрямо август, когато нарасна с 0,4%.
Спрямо година по-рано инфлацията се ускорява до 3,4 от 3,0% през август, докато очакванията на финансовите пазари бяха за малко по-слабо повишение с 3,3 на сто.
Това е най-високата годишна инфлация сред 19-членки, споделящи еврото, от септември 2008 г. и тя продължава да нараства все по-далеч над целевото ниво на Европейската централна банка от около 2 на сто.
Графика на индекса CPI спрямо година по-рано
Увеличението на инфлацията през септември отново се дължи основно на високите разходи за енергия, като енергийните цени се повишават с 1,3% спрямо август и с цели 17,4% спрямо септември 2020 г. (след повишение с 15,4% през август).
Потребителската инфлация се ускори предимно в резултат на скока в цената на енергията, най-вече заради растящите цени на петрола и природния газ, но растящата инфлация се дължи и на производствените проблеми с веригите на доставки, като сами в рамките на септември цените на дълготрайните стоки нараснаха с 2,3% спрямо август.
Цените на неенергийните стоки пък нарастват през септември с 2,1% на годишна база, но след растеж с 2,6% през август. Цените на храните също се повишават с 2,1%, а сените на услугите нараства с 1,7% след годишен растеж с 1,1% през август, показват данните на Евростат.
С нарастващите цени на природния газ и недостигът на суровини и материала, който засяга всичко - от производството на автомобили до това на компютри, инфлацията в еврозоната може да достигне 4% до края на годината, което е два пъти повече от целта на ЕЦБ, преди очакваният от централната банка бърз спад на инфлацията в началото на 2022 г.
Нарушаването на веригите на доставки обаче изглежда се влошава, което увеличава шансовете инфлационният скок да се отрази и на основните цени (на т.нар. основна инфлация) и да създаде по-постоянен ценови натиск, тъй като фирмите коригират ценовата политика и политиката на заплатите.
Основната инфлация, която изключва цените на храните и горивата, се повиши през септември с 1,9% на годишна база след растеж с 1,6% през юли.
