Гладуващи микроорганизми, способни да оцеляват в екстремни условия, вече успяха да „изядат“ пирон за три дни. И в Чили учен тества „металоядна“ бактерия с надеждата, че тя може да помогне за изчистването на страната от силно замърсяващата минна индустрия .
В лабораторията си в Антофагаста, промишлен град на 1100 км северно от столицата Сантяго 33-годишната Надак Раелес провежда опити с екстремофили – организми, които живеят в екстремни природни условия.
Идеята хрумнала на биотехноложката, докато била още в университета, когато в завод за преработка на руда извършвала проучвания с микроорганизми с цел подобряване на извличането на мед.
„Разбрах, че в минната индустрия има различни нужди, например какво става с металните отпадъци“,, каза тя пред АФП.
Някои метали могат да бъдат рециклирани в леярни, но други, като огромните самосвали, които могат да поемат 50 тона скали, не могат. И често ги изоставят в пустинята Атакама, където се намира по-голяма част от минната индустрия на Чили.
Чили е най-големият производител на мед в света, като този продукт създава до 15% от брутния вътрешен продукт на страната. Това обаче създава и много отпадъци и замърсители за околната среда.
Реалес, която сега ръководи собствена компания „Руданак Байотек“ (Rudanac Biotec), се фокусира при изследванията си върху бактерия, наречена Лептосприлум (Leptospirillum), която окислява желязото. Тя „живее в киселинна среда, която практически не се влияе от сравнително висока концентрация на повечето метали“.
„В началото на бактерията ѝ отне два месеца за разграждането на пирон.“
Но когато огладнеят, микроорганизмите трябва да се адаптират и да намерят начин да се хранят.
И след две години на опити резултатът бил увеличена скорост на „изяждане“, като пирон бил поглъщан само за три дни.
Раелес казва, че химическите и микробиологични тестове показали, че бактерията не е вредна за хората или околната среда.
Компании от минната индустрия проявили интерес към изследването, но за да докаже практическата му приложимост „Руданак Байотек“ се нуждае от инвестиции за следващия етап от изпитанията. Да се провери дали по този метод може да се разгради греда или самосвал със средни размери.
Процесът на разграждане е сложен, като след него остава червеникава течна маса – разтвор известен като ликсивиант, който от своя страна има изненадващо качество.
„След биоразграждането полученият продукт (течност) може да подобри извличането на мед при процес, наречен хидрометалургия“, обяснява Реалес. Т.е. течният остатък може да се използва за извличане на мед от руда по по-екологичен начин от сегашното използване на химикали.
Раелес неотдавна внесла заявка за международен патент на нейната технология, но по-важното е, че се надява тя да помогне за намаляване на металните отпадъци в страната ѝ, посочва АФП.
