Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда в своя декемврийски доклад нарастване на БВП на България с 3,25% през настоящата година и ускоряване на растеж през периода 2022-2023 г. с между 4,25% и 4,5 на сто.
Подновената динамика на износа, силата на инвестициите, подкрепени от значителни фондове на ЕС, и солидният импулс в частното потребление трябва да стимулират икономическа активност в нашата страна, отбелязва ОИСР.
Инфлацията се покачва рязко поради скока на цените на енергията и затягането на пазара на труда и се очаква базовото й ниво да достигне 2,25% през 2023 г., най-висок инфлационен темп от 2010 г.
Ускоряването на ваксинацията, която напредва много бавно, е от съществено значение за ограничаване на риска по-нататъшното разширяване на пандемията да доведе до нови мерки за ограничаване, които биха попречили икономическо възстановяване в нашата страната.
Според ОИСР ефективното управление и използване на средствата от ЕС, получени от България, има ключова роля за поддържане на икономическа дейност и стимулиране на потенциалния растеж.
Засилването на потенциалния растеж и процеса на сближаване на страната също така изисква провеждане и задълбочаване на реформи за увеличаване на конкуренцията, модернизиране на администрацията и борба с корупцията, посочва ОИСР в последния си доклад за България.
България е изправена пред възраждане на пандемията
Четвърта епидемична вълна, свързана с разпространението на варианта Делта, удари България от началото на август 2021 г. С по-малко от 25% от населението, което е напълно ваксинирано към 22 ноември тази година, най-ниският процент сред страните от ЕС, увеличението на заразяването с коронавирус е придружено от забележимо покачване на смъртността, свързана с Covid-19, посочва ОИСР.
За да спрат тази нова вълна, властите отново въведоха ограничителни мерки в началото на септември, като използването на "зелен сертификат" за Covid-19 е задължително за всички дейности на закрито от 21 октомври. Продължаващата несигурност по отношение на здравеопазването, но и в резултат на политическите перспективи, след като тази година се проведоха три парламентарни избора в България, натежават върху бизнес доверието и инвестициите, посочва декемврийският доклад на организацията.
От друга страна, потреблението се възстанови с подобряването на пазара на труда и потребителското доверие, което обаче отслабна в края на 2021 г.
След рязкото покачване на цените на енергията и стегнатия пазар на труда, инфлацията достигна 6% на годишна база през октомври 2021 г., като за цялата настояща година се очаква тя да бъде 3%, след което да се ускори до 4,8% през 2022 г., преди да се забави до 2,3% през 2023 г.
Фискалната подкрепа за икономиката няма да застраши здравето на публичните финанси
Като се има предвид развитието на пандемията, българските власти разшириха фискалните мерки за подкрепа на икономиката и се очаква публичният дефицит на страната да се увеличи до около 5,75% от БВП през 2021 г., прогнозира ОИСР. Бюджетните разходи, необходими за справяне с пандемията, трябва постепенно да намаляват през 2022 г. и особено през 2023 г. при допускане на значително подобрение в обхвата на ваксинацията.
Публичните инвестиции пък ще се увеличат значително през 2022 и 2023 г. поради подкрепата на безвъзмездните средства от програмата "Следващо поколение ЕС", които средства трябва да възлизат на около 10% от БВП през периода 2021-26 година.
Тъй като тези субсидии са неутрални по отношение на бюджетния баланс, фискалният дефицит трябва постепенно да се свие, което ще ограничи нарастването на държавния дълг до под 40% от БВП до 2023 г. (според критериите от Маастрихт), прогнозира ОИСР.
ОИСР очаква засилване на икономическото възстановяване
Първоначално подкрепен от възстановяването на износа в по-благоприятен външен контекст, икономическият растеж трябва постепенно да се възползва от по-динамичното вътрешно търсене от пролетта на 2022 г., за да достигне 4,25% през 2022 г. и 4,5% процента през 2023 г.
Очаква се частното потребление и инвестициите да нараснат тъй като политическата и здравната несигурност ще започнат да се разсейват.
Очаква се спадът на безработицата да продължи, като увеличението на заплатите ще доведе до постепенно нарастване на базовата инфлация до 2,25% през 2023 г., докато основната инфлация ще се ускори в края на 2021 г. и началото на 2022 г. поради скока на цените на енергията.
ОИСР обаче отчита, че рисковете около тези прогнози са значителни. Тези рискове се отнасят до спад в доверието, ако се окаже, че отново не е възможно да се постигне споразумение между политическите партии за формиране на правителство след изборите, проведени през ноември.
Процентът на ваксинация, за който се предполага, че ще доведе до трайно подобрение на здравната ситуация от първото тримесечие на 2022 г. в заложените от ОИСР прогнози, също може да остане нисък.
От друга страна, икономическите перспективи биха могли да бъдат по-благоприятни, ако предоставените на България средства от ЕС се използват по-бързо от очакваното за изграждане на инфраструктура, с положителен ефект върху инвестициите.
Според ОИСР ускоряването на ваксинацията трябва да бъде приоритет
Изглежда, че са необходими по-силни стимули за бързо разширяване на обхвата на Covid имунизацията, като се има предвид голямото колебание сред населението по отношение на ваксините, посочва ОИСР. От тази гледна точка въвеждането на "зеления сертификат" за Covid-19 вероятно ще има положителен ефект, както и в други страни от ЕС.
След изборите през ноември сътрудничеството между избраните политически партии също ще бъде важно за гарантиране на ефективно планиране на използването на фондовете на ЕС, повишаване на производителността и ускоряване на процеса на сближаване на страната чрез амбициозна програма за реформи за увеличаване на конкуренцията, намаляване на административната бюрокрация и борба с корупцията. По-специално, на институциите за борба с корупцията трябва да бъдат предоставени необходимите отговорности, механизми за координация и ресурси, за да изпълняват своята роля.
Властите в България трябва също така постепенно да премахнат обществената подкрепа за изкопаемите горива и да пренасочат тези средства за инвестиране във възобновяеми източници и за компенсиране на по-бедните домакинства за временно по-високи цени на електроенергията по време на прехода.
Макроикономически прогнози на ОИСР за България
