В подкаста на БНР "COVID ваксините" ще обърнем специално внимание на хората с редки болести и ваксините, постковид усложненията при тях и как се проследява основното им заболяване при забранен планов прием.
Гости в епизода са:
✅ Проф. Ивайло Търнев, ръководител на Експертния център за наследствени неврологични и метаболитни заболявания и началник на Клиниката по нервни болести в „Александровска“ болница.
✅ Владимир Томов - председател на Националния алианс на хората с редки болести
"Непрекъснато обясняваме на пациентите с редки болести, че трябва да се ваксинират, но за съжаление личните лекари им казват, че трябва да се въздържат от ваксиниране или да изчакат.
А предпазването от коронавируса особено важи за хора с редица тежки невромускулни заболявания, като прогресивната мускулна дистрофия тип Дюшен, спинална мускулна атрофия, наследствената транстиретинова амилоидоза - всички тези пациенти често имат придружаващи дихателни и сърдечни проблеми. И затова за тези пациенти е от изключителна важност да бъдат ваксинирани напълно. Защото постковид синдромите при тях често са много тежки и за съжаление вече 6 болни с редки болести починаха от Covid - 19, като сред тях млади пациенти в добро състояние, но не ваксинирани", каза проф. Търнев. и допълни:
РНК ваксините са най-подходящи за пациентите с редки и редица неврологични заболявания като МС(множествена склероза) и други, защото има много по-малък риск от алергични реакции в сравнение, ако се постави векторна ваксина, а и ефективността от защита чрез РНК ваксините е много по-висока.
Няма редки болести, за които е противопоказно ваксинирането.
Има необходимост при някои от автоимунните заболявания, които се лекуват с различни имунопродукти да се прецени кога да се постави ваксината по време на лечението, защото имуномодулиращото лечение може да отслаби ефекта от ваксината.
Имаме приложение с препоръки за всяко едно лечение кога точно да се постави ваксината, а те са 15 имуномодулиращите лечения. При МС например при модерното лечение с моноклонални антитела, трябва се направи ваксината 4 до 5 седмици след самото лечение.
Сериозни странични ефекти от приложените досега ваксини при хората с редки болести не сме наблюдавали", посочи изтъкнатият невролог.
"Но пък наблюдаваме много често влошаване на основното заболяване на пациентите след прекарана Covid инфекция".
Проф. Търнев обърна внимание на това, че заради спреният планов прием пациентите с редки болести се усложняват, затова това забраната за тях трябва да отпадне.
"Пациентите най-често ни питат кога и каква точно ваксина да си поставят. Интересуват се също как е протекло ваксинирането при други пациенти с редки болести. Питат ни също дали трябва да си направят някакви изследвания преди ваксиниране, в зависимост от това каква терапия им се прилага за основното заболяване", каза Владимир Томов.
Най-големият проблем да се получи здрава ваксинационна среда е това, че когато пациентът попита лекаря си дали е ваксиниран и той каже, че не е - нещата се пропукват.
Търсим доверие във ваксинирането, но хората трябва да се доверят на науката и специалистите. Когато излязат други специалисти, които говорят нещо коренно различно и доверието в обществото се разбива тотално.
От Националния алианс на хората с редки болести изпратихме писмо до МЗ за отмяна на плановия прием при редките болести. Тяхната терапия не може да бъде забавена или отлагана.
Според проф. Търнев е много добре да се ваксинират децата с невромускулни заболявания. Владимир Томов допълни, че медицинските специалисти са тези, с които трябва да се съветваме по тази тема.
Проф. Търнев допълни, че като член на Работната група към МЗ за изработването на Комуникационна стратегия за ваксинирането сега вече има по-ясен план към колебаещите се, най-вече към лекарите, учителите, общностите, но също и хората с хронични заболявания, като авторитетни хора ще отправят послания към тях, за да се разсеят страховете. Готвят се и регионални срещи с хората по места, за да получат те цялата информация за ваксините, която ги интересува.
Владимир Томов допълни, че имаше много добра инициатива на Дружеството по имунология за изследване на имунитета на преболедувалите българи.
Целта е била след това да се разработи Национална програма в тази посока - да се види колко са засегнатите българи, как са изградили имунитет, както и колко и какви са постковид усложненията. Томов се надява тази инициатива да се състои.
Слушайте епизода тук:
Или тук:
От разговора ще научите още:
✅ Трябва ли да се ваксинират пациентите с редки болести
✅ Има заболявания, при които това е противопоказно
✅ Има ли значение каква ваксина да си поставят хората с редки болести
✅ Какви да научните данни как се понасят ваксините срещу Covid-19 при такива пациенти
✅ За какви странични реакци се съобщава
✅ Има ли проблем с ваксинирането хората с редки болести от гледна точка на организация, достъп, информация, консултации
✅ Ваксинират ли се пациентите с редки болести
✅ Трябва ли да се ваксинират децата с редки болести
✅ Влияе ли говоренето в религиозните институции за ваксините върху процесите на имунизация
Проф. Ивайло Търнев е ръководител на Експертния център за наследствени неврологични и метаболитни заболявания към „Александровска“ болница. Той е началник на Клиниката по нервни болести, председател на Комисията за лечение на редки болести, член на Националната комисия по редки болести при Министерство на здравеопазването, както и консултант на Здравната каса в тази област. Учен с международен авторитет.Всички епизоди на подкаста "COVID Ваксините" можете да чуете:
