Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Интервю на Ройтерс с Кирил Петков:

България може да поиска изключение от евентуална забрана на ЕС за внос на руски петрол и газ

Българският премиер предполага, че ЕС трябва да подели разходите за грижи за украинските бежанци

Снимка: government.bg

България подкрепя санкциите срещу Русия като средство за спиране на нейната инвазия в Украйна, но вероятно ще търси изключение за забрана на вноса на руски природен газ и петрол, ако такова предложение бъде внесено в рамките на ЕС, заяви премиерът Кирил Петков в интервю за агенция Ройтерс.

Агенцията отбеляза, че България е почти изцяло зависима от доставките на газ от руския монополист "Газпром", докато единствената й петролна рафинерия, собственост на руската компания "Лукойл", осигурява над 60% от използваното гориво в страната.
"България би подкрепила всякакви мерки, защото ние наистина сме против войната, но за тези две (забрана на вноса на руски газ и петрол), може би ще поискаме изключение... Нямаме текущи алтернативи в момента, ние сме твърде зависими от руските доставки", посочи Кирил Петков.

"Ние напълно подкрепяме украинския народ, подкрепихме първия пакет от санкции, дори сме отворени и за други санкции, само тези две санкции би било трудно да приемем като икономика и като държава", отбеляза той пред Ройтерс.

България работи за диверсификация на доставките на природен газ и води преговори за внос на по-големи количества азербайджански газ, докато проучва и вариантите за втечнен природен газ, доставян през гръцките пристанища, посочи още Петков.

"Нашата страна, която използва два съветски ядрени реактора с мощност 1000 мегавата в АЕЦ "Козлодуй", преценява как да процедира с ядреното оборудване, доставено за нейния ядрен проект от 2000 мегавата в Белене", каза Петков.

Агенция Ройтерс напомня, че България вече е платила на Русия за оборудването, като правителството обмисля дали да го използва като част от хибриден реактор, който може да използва гориво от САЩ или Западна Европа, или да продаде оборудването на друга страна и да започне отново с нова технология, а не с руската, посочи българският премиер.


Кирил Петков също така посочи, че правителство ще започне да закупува 1,5 милиона тона пшеница, за да осигури хранителните си доставки до реколтата следващата година и да избегне рискове, които могат да възникнат от евентуални аварии в атомни електроцентрали в Украйна. България, която произведе над 7 милиона тона пшеница миналата година, не планира да забранява износа на пшеница, посочи напият премиер пред Ройтерс и добави, че държавата ще увеличи и запасите си от царевица и слънчоглед.

Петков също така каза, че България, която има фиксиран курс на лева към еврото, засега се придържа към целта си да се присъедини към еврозоната от януари 2024 г. Той каза, че инфлацията ще остане до голяма степен в съответствие с тази в страните от еврозоната.

"България има валутен борд, така че по някакъв начин вече все едно сме в еврозоната, нищо не се променя за нас. Нямаме отделна парична политика... Нашата инфлация ще бъде доста близко до европейската инфлация", каза той и допълни: "Засега оставаме на настоящата целева дата 2024 г. (за влизане в еврозоната) и се надяваме, че ще успеем да я изпълним".

Според Петков би било добре страните от Европейския съюз да си поделят част от разходите за грижата за украинци, бягащи от руската инвазия.

Пред Ройтерс той посочи, че българското правителство е изготвило план за приемане на около 50 000 украински бежанци, който план ще струва на държавата ни около 2 милиона лева на ден за храна и подслон.

"Би било наистина добре и мисля, че не само за България, но и за всички погранични страни като Румъния и Полша, да можем да споделим част от тежестта и част от разходите с целия Европейски съюз", каза той.

Петков добави в интервюто си пред Ройтерс, че засега България ще продължи с плановете си и без допълнително финансиране от ЕС и може да разшири схемата, за да приеме до 100 000 души - както от близо 250-хилядното етническо българско малцинство в Украйна, така и други бежанци.

"България приема всякакви бежанци и няма никакви дискриминационни филтри", посочи Петков.

"Хотелите в нашата страна предложиха да приемат хора и правителството се съгласи да възстановява на бизнеса по 40 лева на човек на ден", добави той.

От 38 000 бежанци, които са влезли в България, около 21 000 са избрали да останат, сочат данни на българската гранична полиция.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна