Германската икономика преминава през трудни води и е изправена пред най-високите нива на инфлация от десетилетия, се посочва в съвместен доклад на водещите германски икономически изследователски институти.
Петте института - RWI в Есен, DIW в Берлин, Ifo в Мюнхен, IfW в Кил и IWH на Хале - понижиха перспективата си за растежа на германската икономика за тази година до 2,7% от 4,8% предишна тяхна оценка и повишение на БВП с 2,9% през 2021 г. За 2023 г. те прогнозират известно ускоряване на растежа на БВП с 3,1 на сто.
Войната в Украйна и по-лошият от очакваното ход на коронавирусната пандемия през изминалото зимно полугодие са в основната на занижените икономически прогнози, се казва в техния доклад.
"Възстановяването от кризата с Covid-19 се забавя в резултат на войната в Украйна, но въпреки това остава в сила", заявиха икономическите институти в пролетния си доклад.
Въпреки това, кумулативната загуба на БВП през 2022 и 2023 г. в случай на замразяване на доставките от Русия най-вече на енергийни източници вероятно ще бъде около 220 милиарда евро, което се равнява на повече от 6,5% от годишната икономическа продукция.
"Ако доставките на руски природен газ бъдат прекратени, германската икономика ще претърпи рязка рецесия“, посочва в съвместния доклад Щефан Кутс, вицепрезидент в Института за световна икономика в Кил.
Разхлабваните противопандемични ограничения подкрепят секторите на услугите, но продължаващите затруднения във веригите на доставки след кризата с Covid-19 все още оказват смущаващо действие в промишленото производство, отбеляза Кутс.
"Шоковите вълни от войната в Украйна натежават върху икономическата активност както от страна на предлагането, така и от страна на търсенето“, добави той.
Според него правителствените стимули по време на пандемията вече имаха инфлационен ефект и повишаването на цените на ключовите енергийни стоки след руската инвазия в Украйна допълнително подхранват възходящия ценови натиск.
Поради високото ниво на несигурност относно енергийните доставки от Русия, водещите икономически институти на Германия определиха в пролетния си доклад два възможни сценария. Базовият сценарий предполага продължаващи доставки на руски газ и липса на по-нататъшна икономическа ескалация от войната в Украйна. Неблагоприятният сценарий обаче предполага внезапно спиране на доставките на руска енергия.
В базовия сценарий на водещите институти, БВП на Германия ще се увеличава с 2,7% през 2022 г., а в случай на спиране на енергийните доставки - с едва 1,9 на сто. През 2023 г. се предвижда БВП да нарасне с 3,1%, според базовият сценарий, или да се свие с 2,2% в случай на спиране на руските доставки.
Прогнозира се също така инфлация от 6,1% през 2022 г. - най-високата от 40 години насам. В случай на спиране на доставките на руска енергия обаче, инфлацията ще се увеличи до 7,3%, което би било рекордно ниво в Германия след края на Втората световна война. За следващата година се очаква инфлацията да отслабне до 2,8%, но въпреки това да остане над средното ниво след Обединението на Германия.
Според базовия сценарий безработицата ще спадне от 5,7% през 2021 г. до 5,0% през 2022 и 2023 г. Неблагоприятният сценарий обаче предвижда ниво на безработица от 5,2% през 2022 г. и повишение до 6,0% през 2023 г., или загуба на над 400 работни места.
Очаква се също така публичният дефицит да намалее значително, тъй като започва да изтича фискалната подкрепа заради пандемията, а държавните приходи ще се покачват в резултат на икономическото възстановяване. Според прогнозата дефицитът на Германия ще спадне до 52,2 млрд. евро през настоящата година и до 27,9 млрд. евро през следващата.
