"В България грижата за пациентите с астма е специализирана и е реимбурсирана и затова смъртността при това заболяване е много ниска. Има обаче проблеми на ниво НЗОК, защото критериите за лечение на тежка астма с биологични препарати са по-рестриктивни в сравнение с други държави по света", това посочи председателят на Българското дружество по алергология проф. д-р Мария Стаевска по време на VIII Национален конгрес по алергология.
Бронхиалната астма е болест с много голямо социално значение.
"Двете гилдии на алерголозите и пулмолозите, правим усилия да разширим критериите. За момента с малък ресурс лекарите дават много добра грижа за пациента. За сравнение с Великобритания – ресурсът там е много по-голям, но и смъртността е по-голяма“, доплъни професор Стаевска. Прегледът на астматици в България е на цена 24 лева. За диспансерното наблюдение на астматиците, обаче НЗОК заплаща 13 лева. У нас в тази цената задължително е включена и спирометрията, изследване, което дава информация на лекаря за функционалния капацитет на белите дробове, за количеството въздух, което преминава през през белия дроб и при вдишване и издишване. Във всички други страни това е отделна дейност, която има отделно финансиране".
"Спирометрията не се реимбурсира допълнително от здравната каса, а това е „престъпление спрямо българските алерголози и пулмолози“ каза по време на конфренцията д-р Александър Симидчиев и обясни, че всички консумативи и провеждането на изследването са за сметка на лекарите. Той потвърди съществуването на общия проблем при специалистите пулмолози и алерголози и припомни, че НЗОК и БЛС са уведомени още преди 2 години в началото на ковид пандемията.
Белодробните болести не са национален здравен приоритет, както преди години държавата е постъпила с туберкулозата. Днес в условията на ковид, който прониква в белия дроб, уврежда го и след това започва да уврежда всички останали органи.
„Ние трябва да се справим с това предизвикателство. За 30 годишната ми практика в рамките на една година не съм виждал толкова тежки пневмонии. И ако искаме добра грижа за нашите пациенти, то трябва да се погрижим и за лекарите“, каза Симидчиев.
На Национален конгрес по алергология участваха алерголози, пулмолози, кардиолози, които представиха нови терапии, лечение и клинична практика при редица алергологични заболявания.
Председателят на Българското дружество по белодробни болести доц. Владимир Ходжев изнесе презентация за промените в разбирането за бронхиалната астма във вековете и особено през последните години, които значително промениха представите ни.
Проф. д-р Мария Стаевска бе преизбрана за председател на Българското дружество по алерголоия.
Българското научно дружество по алергология е основано през 1974 г. От1991 г. дружеството е колективен член на Европейската Академия по алергология и клинична имунология /EAACI/, а от 2001 и на Световната алергологична организация /WAO/. След 1980 г. в България се създава алергологична мрежа, дело на проф. Г. Костурков, а от 1991 се признава специалността “Клинична алергология”. Днес алергологични кабинети има в почти всички областни центрове за които организационно-методичен ръководител е Клиничния център по алергология. Клиничният център по алергология остава академичното звено към Медицинския университет, а ККА става клинично звено към УМБАЛ „Александровска” ЕАД.
