Порталът на Българското национално радио публикува интервюто на Милен Митев, генерален директор на БНР, което излезе днес на страниците на "Капитал".
В интервюто, което дадохте в "Капитал" при избора ви за генерален директор, заявихте, че ще работите за създаването на модерна мултиплатформена медиа, която предлага за работещите в нея култура на диалог, желание за развитие и насърчаване на творческите идеи. Случва ли се вече това?
Най-важното нещо в тази посока беше, че за пръв път в историята на националното радио създадохме отделна структура, която се занимава само с нелинейните услуги. Нарекохме я "Дигитални програми". Аз много държах в името на тази структура се съдържа думичката "програми", именно защото искам да кажа, че нелинейните услуги вече са напълно равнопоставени на това, което хората са свикнали да възприемат от нас чрез ефирните ни радиопрограми. Също така все повече дейности в радиото вече се извършват на проектен принцип, без значение в коя структура административно работят хората. Добър пример за това е екипът за "Проверка на факти", състоящ се от журналисти от различни структури. Резултатът от тяхната работа се вижда най-ясно на bnr.bg.
Какви стъпки сте предприели за дигитализацията и координацията между различните звена на радиото?
За нас думата "дигитализация" значи две неща. От една страна, това е цифровизирането на нашите много богати архиви, които са събирани през годините. В тази посока обособихме всички хора, занимаващи се с този процес по цифровизация в едно структурно звено, за да стане по-ефективен техният работен процес. Освен това кандидатствахме за финансиране по Плана за възстановяване и развитие в частта му за опазване на културното наследство.
Тази програма ще ни позволи да отворим повече работни места, за да засилим процеса по дигитализация на архивите. Към момента за малко повече от 4 години сме цифровизирали около 20% от целия фонд на радиото. Бихме искали в следващите 4 да завършим целия процес. Затова много разчитаме на това допълнително финансиране.
По отношение на създаването на дигитални продукти преразглеждаме всичките си предложения и през лятото ще ги обновим. Ще предложим нови подкасти и ще запазим досегашните, които вече имат успех.
Наблюдавате ли промяна в основните параметри за слушаемост и посещаемост на сайта? Ако да, на какво я отдавате?
От началото на тази година сме покачили посещаемостта с над 300 000 уникални посещения на месечна база. Според статистиките на Gemius в началото на годината сме били извън топ 20 на най-посещаваните сайтове. Вече заемаме 16-о място. В класацията по медийни групи се нареждаме на 15-о място, което представлява покачване с 4 места за половин година.
В първите седмици след избухването на войната се наблюдаваше доста сериозен ръст на посещаемостта. Това е разбираемо, тъй като в този момент, когато хората усилено търсят новини, анализи и информационно съдържание, те се обръщат към информационните медии. БНР продължава да заема водещо място сред тях. До момента априлските данни показват, че запазваме ниво на интерес, което е с около 10-15% по-високо от миналогодишното.
Ако първоначалният интерес е бил породен от търсенето на хората на информация, свързана с войната, на какво отдавате тези 10-15% от хората, които продължават да търсят информация от БНР?
Първо смятам, че интересът към събитията в Украйна не е спаднал. Може би шоковия ефект от първите дни вече го няма, но достатъчно много хора се вълнуват от това какво се случва в този конфликт и какви ще бъдат неговите последици за света и за България в частност. Покрай войната изникнаха много други теми: Има ли връзка между конфликта в Украйна и ситуацията с българското вето за Северна Македония? Какво ще се случва с доставките на газ на петрол? Българското национално радио отговаря на тези въпроси чрез представянето на различни гледни точки и анализи на експерти. Стараем се да сме максимално изчерпателни по тези теми и това също допринася, за да се запази интересът към нашите дигитални продукти.
Каква е възрастовата разбивка? Успявате ли да привлечете повече по-млади слушатели?
Профилът на потребителите на нашите нелинейни услуги е различен. На първо място сред посетителите на сайта е групата 35 - 44 години, на второ място 45 - 54. Това означава, че нашата аудитория са хората в активна възраст. Групата 65+ продължава да е сред най-активните по отношение на слушателите на линейните ни програми. Щастлив съм да кажа, че преди няколко седмици стартирахме услуга за абониране за новини на БНР през социалните мрежи. В рамките на 2 седмици имаме 1400 абонамента. 1150 потребители отварят новините всеки ден, което е един доста висок процент. Това показва доверието към медията. Това са новини, които са и в текстов, и във видеоформат. Ако се абонирате за тях през фейсбук например, получавате нотификации при публикуването на новина или при включването на видеоклип на живо.
Предстои да изтече мандатът на управителния съвет на БНР. Ще предложите ли някой от неговите членове за още един мандат, или ще търсите изцяло нов състав?
Мисля, че е малко рано да дам отговор на този въпрос, защото бих искал да избегна излишни спекулации по темата. До изтичането на мандата на управителния съвет има около два месеца. Обществото ще научи имената, които ще предложа достатъчно рано.
Какво не успявате да постигнете със сегашния Управителен съвет и съответно какво искате да направите със следващия?
Успях да намеря общ език със сегашния управителен съвет в името на развитието на радиото. Откакто съм на този пост, работим конструктивно. По този начин развитието на радиото не спира и не се поставя в зависимост от техния мандат. Вярвам, че и следващият УС ще допринесе за развитието на радиото и за подготовката за предизвикателствата, които го очакват.
Променя ли се според вас ролята на обществените медии в сегашната информационна война?
Не бих казал, че се променя. Ролята на обществените медии винаги е била и ще продължи да бъде да предоставят на обществото пълна, достоверна и качествена информация. Това, което се случва, е, че значението им се засилва.
Процесът на дезинформация върви от известно време и по някакъв начин съпровожда дигиталния възход, тъй като в дигиталната среда има много по-малко контрол. От една страна, това отваря много врати, но от друга страна, отваря вратите и за недобросъвестните и за тези, които разпространяват дезинформация. Ситуацията с войната в Украйна само засили този процес и показа колко е важно да противостоим на дезинформацията. Смятам, че до момента няма по добър начин за противостоене на дезинформация от това да се представя и да се разпространява по всички възможни канали надеждна и вярна информация. Всички опити дезинформацията да бъде преборена чрез забрани и рестрикции обикновено водят до множество дебати и до някаква степен на обратен ефект чрез влизане в дискусии, които изместват фокуса от същността на проблема. Най-доброто, което можем да направим срещу дезинформацията, е да представяме повече и по-добра информация, която да е вярна и проверена.
Как балансирате гаранцията за независимост на журналистите с информационната криза, породена от войната в Украйна? (Особено що се отнася до откровено проруската реторика на г-н Волгин.)
В тази ситуация е много трудно да се намери баланс. Опитваме се да стъпим върху принципите и върху правилата. Тоест, ако имаме нарушение на правилата от който и да е журналист на БНР, това ще бъде последвано от санкция. Стараем се максимално да поставим всичко на принципна основа, за да не допуснем грешен или прибързан ход, който после да може да се използва в друг контекст, срещу други наши колеги.
И все пак в политически контекст подобна реторика доведе до смяна на министри. Къде точно е границата?
За мен границата е, че при изразяването на мнение човек не трябва да си позволява да обижда и да унижава хората. Това е границата, която апелирам всеки наш журналист да спазва, и ние ще продължим да следим това нещо да не се случва. Не можем да допуснем от ефира на БНР да се лее език на омразата. Това е и принципът, който ще продължим да следваме.
БНР има силна руска редакция. Предвиждате ли тя да започне да произвежда не само новини за България на руски, но и обективна информация за хората в Русия?
И сега правим това, въпреки че за мое съжаление редакцията не е толкова силна, колкото би могла да бъде. В момента в нея работят 5 души. Тук отварям скоба, че това е част от един много по голям проблем. Радио "България" работи на 9 езика. Много от езиковите редакции са недостатъчно добре обезпечени с хора. Тук отново опираме до финансовия проблем, особено що се отнася до хора с по-редки езици. Те се намират и привличат трудно заради условията, които предлагаме.
Въпреки това правим каквото можем. Нашият сайт на руски език се чете, включително и в Русия. Засега, доколкото ми е известно, все още не е блокиран. На него има специална секция за войната в Украйна. Мислим и в посока да засилим това, като влезем в социалните мрежи, които в Русия все още се използват и не са забранени.
Статистиката от aприл е, че най-много са посещенията на руския ни сайт от Литва. Все още се опитваме да си обясним това явление. Следват посещенията от България. Те са нараснали значително, което отдаваме на големия брой украинци, намиращи се в момента у нас. На трето място са посещенията от Украйна, а на четвърто - от Русия. Даваме си сметка, че това е още един канал, през който хората в Русия могат да получават информация.
Позицията на радиото като организация по отношение на войната отдавна е изразена по много и различни начини. Направихме различни инициативи в подкрепа на украинците, които се намират у нас, както и на тези, които все още се намират в Украйна и се борят с това ужасно бедствие. Организирахме благотворителен концерт съвместно с БНТ. Сега се опитваме да привлечем един известен руски карикатурист, критик на режима на Путин, който да работи за нашия сайт. Радиото като организация отдавна е направило своя цивилизационен избор.
Как се справяте за повишение в доходите на работещите в радиото?
Това продължава да е едно от основните предизвикателства. В началото на тази година при приемането на бюджета на БНР успяхме да обърнем внимание на управляващите за този проблем и поне в една малка негова част да тръгнем към решаването му. Получихме допълнително финансиране, с което вдигнахме с 20% заплатите на музикалните ни състави, тъй като те бяха сред най-сериозно изостаналите в цялата структура на БНР.
Това естествено не решава проблема. Имаме много други програми и дирекции, в които работят хора, които получават ниско възнаграждение за тяхната работа. Ще водим разговори с управляващите както при предстоящата актуализация на бюджета, така и при разработването на бюджета за следващата година. Разбира се, ще се стремим чрез вътрешна оптимизация да постигнем повече ефективност. В момента разглеждаме програмните схеми, за да видим какво бихме могли да оптимизираме, без да пострада качеството на програмното съдържание, тъй като все пак то е водещо за нас.
В почти всички структури на радиото експертите работят при условия, които са под средните като възнаграждение за дадения вид труд и квалификация, ако се сравняваме както с медийния сектор, така и изобщо със средната статистика за София и страната.
Това е проблем, който не е от сега. Едва ли за него може да се обвинява което и да било от последните няколко ръководства на радиото. Той се натрупва с годините. Просто трябва да видим какви стъпки можем да предприемем, за да го решим. Със сигурност няма да е лесен процес. Необходимостта да бъдем гъвкави и да работим по-икономично ще ни тласне в правилната посока.
