Германия е близо до ценови нива, при които търговията с природен газ може вече да не е устойчива, каза пред анализаторската компания ICIS (Independent Chemical & Energy Market Intelligence) председателят на немската лобистка група за газовата индустрия Zukunft Gas - Тим Келер.
Тим Келер посочи, че рекордните цени на газ на едро могат да накарат германското правителство да повиши нивото на тревога по отношение на газовата криза до извънредно положение, което ще доведе до ограничаване на синьото гориво и до спад в търсенето.
В понеделник следобед референтната цена за 22-ри септември на нидерландския газов хъб TTF достигна 295 евро за мегаватчас, като търговията приключи на рекордни ниво от 285 евро на фона на новината, че Русия напълно ще спре доставките на газ през "Северен поток 1" за тридневна поддръжка от 31-ви август до 2-ри септември.
Графика на газовите TTF фючърси (в евро за мегаватчас)
Д-р Келер каза, че най-важният параметър, който трябва да се наблюдава през следващите дни и седмици, ще бъде развитието на цените на газовия пазар, тъй като те ще определят решенията на германското правителство.
Пазарът все още очаква допълнителни насоки за това как газът ще бъде разпределян и кой точно ще получи заповеди за ограничаване на неговото потребление.
Според Келер Германия може би се намира на шест до осем седмици от въвеждане на режим на газа, но добави, че правителството все още не е публикувало проучване относно реда, който ще бъде приложен при евентуално въвеждане на съкращения при потреблението на синьото гориво.
Германия е консумирала 1003 тераватчас (TWh) природен газ през 2021 г., от които 366 TWh са използвани в индустрията и други 306 TWh от домакинствата, според доклад, публикуван от Zukunft Gas.
Газоемките химически производители на метанол или амоняк могат да са едни от първите в редицата, които ще получат заповеди за ограничаване, в случай на въвеждане на режим на газа, каза Тим Келер.
Въпреки това той посочи, че енергийният регулатор Bundesnetzagentur (BNetzA) все още трябва да публикува резултатите от проучване, което ще информира пазара относно процедурите за газов режи. Проучването беше проведено през май и резултатите все още се чакат.
Келер обясни, че Германия върви по пътя на инжектирането на газ в местата за съхранение въпреки факта, че доставките на руски газ бяха спрени през юли по време на поддръжката на "Северен поток 1" и ще спрат отново за три дни от 31 август, като преди това бяха намали до 40% от капаците на ключовия газопроовд, а след това бях намалени допълнително до едва 20% от капацитета.
Въпреки това той посочи, че дори ако страната изпълни целите за напълнва на газовите хранилища на 95% до 1 ноември, ще бъде трудно да се прецени колко дълго ще стигнат тези резерви.
"Запасите обикновено са за два месеца, но това е само едно число, защото газът може да се използва само до известна степен. Скоростта на изтегляне на газ е ограничена технически. Не можем да разчитаме само на съхранение. Броят на дните (колко време ще издържи съхраняваният газ) е само теоретично упражнение, доказателството ще дойде от октомври нататък, когато търсенето на газ ще се удвои или утрои".
Келер каза, че не е оптимист за пълното разчитане на складирания газ и добави, че ще са необходими други доставки, включително внос на газ или заместващи газа горива, за да се отговори на зимното търсене.
Вчера министърът на икономиката Роберт Хабек каза, че Германия може да не удължи живота на последните три атомни електроцентрали, които бяха планирани за затваряне в края на годината.
Тим Келер обаче каза, че е трудно да се направи разлика между идеологическите аргументи, изтъкнати от Зелената партия на Хабек, и практическите въпроси.
"Има много аргументи в подкрепа на удължаването на атомните електроцентрали. Това ще помогне, но няма да бъде решаващ фактор по отношение на подпомагането на газовите пазари. Газовото производство на електроенергия в Германия работи на високи нива, за да подкрепи в момента Франция поради трудностите при производството на електроенергия".
"Може да видим ситуация, в която европейската солидарност ще се изисква не в посоката, в която сме свикнали да бъде. Може да очакваме някой друг да ни спаси. В момента ние спасяваме Франция и Швейцария".
Въпреки това Кехлер каза, че Хабек може да има предвид резултатите от стрес тест, който в момента се провежда, за да оцени въздействието от затварянето на атомните електроцентрали.
"Той може би съветва да бъдат затворени атомните електроцентрали в зависимост от резултатите от независимото проучване. Дебатът около атомните електроцентрали напусна напълно техническата сцена и е много силно разширен в идеологията“, добави Тим Келер.
Той посочи, че един от ключовите фактори за подпомагане на намаляването на търсенето, както и за подкрепа на вносителите на газ, е въвеждането на таксата от 2,41 евроцента за kWh, която трябва да влезе в сила на 1 октомври. Келер посочи, че данъкът ще убеди потребителите да намалят търсенето и ще ги подготви за нарастващите сметки, които трябва да компенсират растящите цени на едро.
Също така от 1 октомври данъкът върху добавената стойност на газа ще падне от 19% на 7%, което ще помогне за намаляване на разходите на крайните потребители.
Келер каза, че газовата криза, пред която са изправени Германия и Европа като цяло, вече е предизвикала промяна в поведението на потребителите, тъй като клиентите сега търсят оптимални начини за ограничаване на търсенето.
Той отбеляза, че най-важната промяна, донесена от газовата криза, е фактът, че Германия вече се е насочила към пазара на втечен природен газ (LNG) и се очаква да играе важна роля в световен мащаб.
Германия обсъжда възможността да пусне онлайн пет плаващи съоръжения за съхранение и регазификация (FSRU) и един терминал за LNG на сушата до средата на десетилетието. Две от FSRU трябва да заработят още през първото тримесечие на 2023 г. и биха могли да осигурят около 12,5 милиарда кубически метра на година или 13% от търсенето на страната през 2021 г.
В по-дългосрочен план той очаква газовата криза да доведе до 10% намаление на търсенето на газ до 2030 г. в зависимост от постепенното спиране на въглищата в страната.
Тим Келер също така очаква Германия да преразгледа отношенията си с Русия, от която зависеше до преди руската инвазия в Украйна за 50% от вноса на газ.
"Русия е страна с огромни ресурси, географски близо до Европа и трябва да се надяваме да се споразумеем с Русия, макар и не в обозримо бъдеще точно сега".
"Ние обаче трябва да измислим стратегия с Русия. Трябва да се запитаме как можем да свалим дела на руския газ до устойчиво ниво чрез въвеждане на данъци или квоти. Който иска да внася газ от Русия, трябва да бъде обложен с данъци".
"Износът на газ от Русия за Европа не е регулиран. Можем да си представим напълно противоположното на това, което виждаме в момента. Ако Русия наводни пазара с газ, това веднага ще свали цените и ще унищожи стойността на съхранявания газ в хранилищата в наши дни".
Келер каза, че въпреки че някои германски политици призовават за пускането на спорния "Северен поток 2", който беше изоставен след войната на Русия в Украйна, тръбопроводът с капацитет от 55 милиарда кубични метра на година е вече "история" и няма да се завърне.
