Икономическите нагласи в еврозоната и в целия Европейски съюз се влошиха за пореден месец през септември с оглед спада както на бизнес, така и на потребителското доверие заради опасенията, свързани с растящата инфлация и покачващите се лихви, както и заради отслабващите икономически перспективи и задълбочаващата се енергийна криза в резултат на руската инвазия в Украйна. Влошаване бележат всички водещи икономически сектори, включително индустрията, сферата на услугите и търговията а дребно.
Това показват резултати от последно проучване на Европейската комисия, оповестени в четвъртък.
За България обаче проучването на ЕК отчита известна стабилизация на икономическите нагласи, но подобно на целия ЕС - влошаване на доверието на потребителите.
Индексът, измерващ икономическото доверие в рамите на ЕС (ESI), се понижава през септември до 92,6 пункта от 96,1 пункта през август, докато съответният индекс за еврозоната спада до 93,7 от 97,3 пункта при очаквания за по-умерено понижение до 95,0 пункта. Това са най-ниските нива на икономическо доверие от ноември 2020 г. насам.
Очакванията за продажните цени се повишиха и в четирите водещи бизнес сектора, като повишение бележат и потребителските ценови очаквания на фона на растящата инфлация на стария континент.
Индексът на потребителското доверие в еврозоната се влоши през септември до -28,8 пункта от -25,0 пункта през август, а в рамките на целия ЕС - до -29,9 от -26,4 пункта. Това представляват рекордни дъна на потребителското доверие, откакто Европейската комисия разполага с този тип данни от далечната 1985 г.
Индексът на икономическите нагласи на ЕК за България обаче стабилизира през септември на ниво от 99,1 пункта, отчетено през август. Индексът на доверието в индустрията се стабилизира на ниво от -1,7 пункта, докато в сферата на услугите се подобрява до 12,0 от 9,5 пункта, при търговията на дребно - до 13,2 от 11,2 пункта, а строителството - до -12,0 пункта от -14,0 пункта.
Подобно на данните за целия ЕС, индексът на потребителското доверие в България се понижава през септември до -30,8 пункта от -28,5 пункта през август, влошавайки се втори пореден месец.
Индексът, измерващ очакванията за заетостта и трудовия пазар (EEI), бележи понижение през септември в рамките на Европа, като за целия ЕС спада до 106,4 пункта от 107,2 пункта, а в еврозоната - до 106,7 от 107,9 пункта месец по-рано.
За България индексът на заетостта, определян от ЕК, обаче се повишава през септември до 111,8 пункта от 110,9 пункта през август.
Въведеният преди време нов показател за икономическа несигурност на Европейската комисия (EUI) се понижи в ЕС през септември до 28,4 пункта от 24,5 пункта през август, а в рамките на еврозоната - до 29,3 от 25,4 пункта месец по-рано.
Показателят на ЕК за икономическа несигурност в България пък се повиши през септември до 14,5 пункта от 12,0 пункта през август.
