Босненците гласуват на общи избори в неделя, след кампания, белязана от заплахи за отцепване, политически борби и страхове от бъдещи сътресения с нарастването на етническото напрежение в страната, предава АФП.
Гласоподавателите гласуват в огромен брой избори, включително за тримата членове на тристранното президентство на Босна, депутатите в централния парламент и поредица от местни избори.
Секциите бяха отворени в 7:00 сутринта местно време (5:00 GMT). Близо три десетилетия след като войната опустоши балканската страна, Босна продължава да бъде обременена от своите етнически разделения.
Балканската държава се управлява от неработеща административна система, създадена от Дейтънското споразумение от 1995 г., което успя да сложи край на конфликта през 90-те години, но до голяма степен не успява да осигури рамка за политическото развитие на страната. Босна остава разделена между сръбска област - Република Сръбска (РС) - и мюсюлманско-хърватска федерация, свързана от слабо централно правителство. След войната етническите политически партии се възползваха от разделението в страната в опит да запазят властта.
В навечерието на гласуването в неделя страната беше разкъсвана между сепаратистите православни сърби и католици хървати, които настояваха за по-голяма автономия и избирателни реформи. Мюсюлманските бошняци в страната също ще бъдат изправени пред избора да гласуват за разнородна 11-партийна коалиция, която се опитва да свали управлението на основната партия SDA. SDA се ръководи от Бакир Изетбегович - син на първия президент на независима Босна - и до голяма степен доминира политическата сцена в страната от десетилетия.
След като пусна бюлетина в избирателна секция в центъра на Сараево, Изетбегович призова босненците да гласуват за политици, "които няма да създават блокади и кризи, които няма да прогонят младежта от Босна и Херцеговина". Преди изборите много избиратели казаха, че липсата на млади кандидати, предлагащи свежи идеи, ги е оставила до голяма апатични.
С малко или никакви данни от социологически проучвания, анализаторите казват, че действащите и националистическите партии, които са доминирали на следвоенната политическа сцена, вероятно ще спечелят много от надпреварите.
Лидерът на босненските сърби Милорад Додик се бори за своя трети мандат като президент на РС, след като завърши престоя си в тристранното президентство. През последната година Додик подклаждаше напрежение с честите си призиви към босненските сърби да се отделят още повече от централните институции на страната, което му спечели нови санкции от САЩ през януари.
„Хората са мотивирани да гласуват за стабилност, за мир, за безопасен живот в този регион“, каза Додик след гласуването в родното си село Лакташи в РС. Основният съперник на Додик Йелена Тривич обеща да се справи с корупцията в РС, ако бъде избрана.
За хърватите католици в страната също назряват политически сътресения.Преди изборите много хървати настояваха за избирателни реформи, като водещата националистическа партия ХДС заплаши да бойкотира изборите.Техните оплаквания са мотивирани от огромното числено предимство на бошняците в мюсюлманско-хърватската федерация, което позволи на мюсюлманските гласоподаватели да контролират де факто кой може да бъде избран да представлява хърватите на президентско ниво.
ХДС и други хърватски партии призовават за създаването на нов механизъм, който да позволи на общността да избира свои собствени представители в президентството и горната камара.Този ход обаче беше обект на яростно противопоставяне от управляващата босненска партия във федерацията.
Със заплахите за нови бойкоти нарастват страховете от потенциални сътресения след изборите, ако сегашният хърватски съпрезидент Желко Комшич – който е широко хулен от всички хърватски партии, които го смятат за босненски пълномощник – бъде преизбран.
Първите предварителнит резултати се очакват няколко часа след затварянето на избирателните секции в 19:00 часа (17:00 GMT).
