Известно е, че над половината от обработваемите почви в световен мащаб вече са деградирали, липсата на органично съдържание в тях ги превръща в пясък и вòди до редица негативни последици като недостиг на храна и вода, конфликти и миграция.
В Добруджа - житницата на България, вече има площи с толкова силно ерозирала почва, че реколтата е спаднала с над 70%.
Производството на храна е пряко свързано със здравето на почвата, a методите на съвременното земеделие я увреждат и тя постепенно губи своето плодородие.
В България вече има възможности да се прилагат множество решения и добри практики по този проблем. Те биха помогнали да се възстановят ерозиралите почви, да се подобри качеството на храната, да се възстанови биоразнообразието и да се намали използването на химични препарати.
▲Технологиите в земеделието навлизат по много пътища
За проблема трябва да се говори, а решаването му минава през всички нива - от земеделците до политиците, за да се промени начинът на работа с почвите, заяви пред Радио София Николай Генов, председател на кооперация "Хранкооп".
„Почвата има нужда от разнообразие, да сеем и покривни култури. Трябва да спрем да я тормозим и да я оставим покрита с растителни остатъци. При здрава почва няма нужда от препарати, а плодовете са по-богати на хранителни стойности“, смята Александър Китев. Той обработва 10 хиляди декара земя и от 10 години в неговото стопанство се прилагат практики, които опазват почвата. Китев е председател на Браншовата асоциация на българските земеделци, които работят по технологията No-Till , или обработка на почвата без оран.
Невена Николова присъства на форума “За почвите, климата и хората” и предлага допълнителна актуална информация по темата.
Чуйте.