По думите й в
последните месеци "се излъчи непълна и манипулативно поднесена на медиите информация, която може да доведе само до формирането на неверни нагласи и нереалистични очаквания и да намали още повече доверието на гражданите в системата на здравеопазване", казва тя.
Дават на лекари и фармацевти достъп до информация за лекарствата в складовете
Проблем с намирането на антибиотици има само при определени търговски наименования
Пристигат липсващи в аптеките лекарства. Генерични производители у нас обещават да намалят дефицита
Антон Вълев: Има наслагване на няколко кризи, следствие на неадекватна лекарствена политика
"Изучавам и
анализирам въпросите, касаещи недостига на лекарствени продукти, много преди 02.08.2022 г. – датата, на която бе назначено служебното правителство (има-няма 4-5 месеца). Имах професионалния шанс фокусирано и всеобхватно да изследвам проблематиката на недостига на лекарствени продукти от позицията на
член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (10 месеца), на
изпълнителен директор на Изпълнителната Агенция по Лекарствата към Министъра на здравепозаването (4 години), като
председател на УС на Българския фармацевтичен съюз (22 месеца), 8 месеца като министър на здравеопазването и
14 години като преподавател по фармацевтично законодателство и лекарствена политика. В тези си качества съм
имала достъп до необходимата информация на национално и регионално ниво, от различни източници – притежатели на разрешения за употреба, търговци на едро с лекарства, аптеки, сигнали от граждани и пациентски организации и пр.
Участвала съм в много международни срещи, посветени на
проблема за недостига на лекарства, който не е уникален за България.
Няма държава в ЕС, в която да няма недостиг на едни или други лекарства. И в същото време няма държава в ЕС, където така еднозначно, тенденциозно и популистки в “удобни” моменти да се играе по тънката нишка на нервите на хората, използвайки проблема с недостига с лекарства, създавайки “виновни”, които да се предложат за залъгалка, докато се прикрива интелектуалната и административна немощ (или може би инетрес) за цялостно решение на проблема, което да бъде устойчиво във времето.
Винаги проактивно съм търсила и изисквала в различните си качества адекватно и всеобхватно решение на този проблем, към който години наред не се подхожда професионално (за което ви припомням, че получих обвинение от Софийската Районна Прокуратура за всяване на паника, докато бях председател на УС на БФС).
В резултат на проверката, ми бе предоставен доклад (вх. № ПО-16-1075/08.02.2022 г. на „Информационно обслужване“ АД), в който бе отразено, че прилаганата от ИАЛ формула се разминава спрямо тази заложена в чл.217б ал.5 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Решението за корекция на формулата е взето на базата на констатациите от доклада, който е 82 страници с приложенията, и не е плод на моментно настроение, грешка (както я нарича д-р Меджидиев) или интерес, а само на отговорността, която към онзи момент носех, да осигуря спазването на закона. Каквато отговорност има към момента и служебния министър. Законът не се е променил оттогава...
Понеже днес д-р Меджидиев, по този повод е направил изявление, че “не може да не оцени като грешна” постъпката ми да се приложи единствено възможната формула по закон, аз искам да отправя към него няколко въпроса.
От кога и в чий свят, действията, които имат за цел да възвърнат спазването на закона се определят като “грешни”? Правилно ли щеще да бъде по неговия аршин, когато доклада от проверката, който ми е представен показва, че законовите изисквания са нарушени, аз да си затворя очите? За да се увеличи броят на наблюдаваните лекарства са необходими законови промени. Част от обсъжданите в момента предложения са практически неприложими – като напр. следене на наличностите от лекарите и попълването на атрибутите от хартиената рецепта в електронна форма от фармацевтите, на място в аптеката. Последното не само значително ще забави времетраенето на отпускането на лекарствени продукти, но и представете си, ако липсва поне един реквизит и системата не го приеме, какво трябва да направи фармацевта – да въведе нещо невярно ли? Познават ли даващите тези предложения спецификата на работата в аптека? Или на логистичните процеси в складовете на едро с лекарства? Каза ли някой, че повечето липсващи лекарства имат терапевтични и генерични алтернативи, и че реално не е необходимо пациентите да практикуват “аптечен туризъм” в търсене на точно определено търговско наименование, ако лекарят се възползва от правото му, което съществува и към момента в законодателството, да предписва генерично?
За да се реши трайно проблема с недостига на лекарства, или поне да се ограничи до поносимия минимум, е необходимо да се разреши генеричното заместване от фармацевтите или да се въведе задължително предписване под генерично наименование, да се промени нормативната уредба за ценообразуването, да се стимулира паралелния внос на лекарства, да се въведе пълна дигитализация на процесите и пр.
И в тази връзка имам още един въпрос към д-р Меджидиев: Защо, когато пое поста на министър, едно от първите му действия бе да отмени задължителното електронно предписване на антибиотици, което щеще да влезе в сила от 1.11.2022 г., при положение, че темата за нерационалната употреба на антибиотици и антибиотичната резистентност е постоянно актуална в България и бе особено изострена по време на пандемията", това пише още бившият здравен министър.
По думите на проф. Сербезова медиите трябва да попитат д-р Меджидиев по всички тези теми, както и да поискат доклада от проверката на СЕСПА по законоустановения ред (ЗДОИ), тъй като несъмнено въпросът за недостига на лекарства е въпрос от обществено значение и този закон е приложим.
"Накрая бих искала да апелирам към представителите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, които имат касателство към генезиса, управлението и огласяването на проблема с недостига на лекарства – моля, вслушайте се в и анализирайте решенията, които ви предлагат хората, които са дългогодишни експерти по лекарствената политика и които работят в областта на лекарствоснабдяването, а не просто четат доклади и анализи. Използването на недостига на лекарства за популистки цели може да обслужва нечии интереси и лобита, но създава неправилни нагласи и само задълбочава в дългосрочен план немощта за осигуряването на достъп до необходимите за лечение лекарства", пише още в позицията си проф. Асена Сербезова.
