„Боголюбиви хора от съседните села ми казаха, че по предание тук е идвал Васил Левски. Бил е в Червен, в къщата на Добрикови за да основава комитет. Дори им е казал, че не са готови. И през нощта са го довели тук. Няма запазени писмени сведения колко време е бил, къде точно е бил, но се знае, че е идвал. Църквата се доверява на преданията, за разлика от историците, които гледат писмените документи. Ако сега не отбележа в кондиката, че сте били тук, и за вас все едно това събитие не е съществувало. Всяка година на 19 февруари Църквата извършва панихида за Васил Левски. На бесилото той е казал на отец Тодор, който го е изповядал и пречистил „И отче, молете се за Дякон Игнатий. Знае се, че той е бил монах, преди да започне да се занимава с държавните дела, йеродякон. Пеел е много хубаво в църквата, където е било неговото пострижение. И той е надраснал възрастта на сънародниците си, защото е говорил за чиста и свята република“, разказа сестра Юлита.
Самото скривалище, което е имало връзка с игуменарната, е разкрито случайно от студенти по архитектура преди близо 50 години. Когато те идват през 1973 година да правят архитектурно заснемане на манастира, установяват, че вътре залата е 15 метра, а отвън 17 метра. И решават, че има тайник. Разбиват вратата, която се показва и установяват, че там е имало шкаф, който е маскирал прохода откъм залата.
Сестра Юлита допълни, че при пристигането й в манастира, е заварила в този вид скривалището – с малко легло и масичка.
Влизаме в скривалището на Левски. От предверието стигаме до тясна врата, а помещението от близо метър ни отвежда до прозорче със стълба, по която се преминава за да се стигне до скривалището, в което има малко легло застлано с черги и трикрака масичка. Тук човек няма как да не се върне назад във времето и да не усети духа на Апостола, дал живота си в името на чиста и свята Република. Убеждаваме се, че и днес заветите му са живи и сближават. Доказват го родолюбиви българи, които всяка година на 19 февруари, се отправят пеша от Асеновград към Мулдавския манастир „Света Петка“ за да почетат паметта на Васил Левски. Така се ражда и идеята за реновиране на скривалището на Апостола в светата обител, за да посреща то бъдещето на България, а именно – децата. Вече има и проект, изработен от архитектите Петър Петров и Петкана Бакалова, а идеята е на известния асеновградчанин Стойчо Червенлиев. Той от дете посещава манастира, затова за него е важно, че всяка година на 19 февруари десетки българи правят поход до светата обител, за да почетат паметта на Апостола.
„От 55 години участвам в този поход. Така възникна в мен желанието да възстановим скривалището на Левски, защото предната зала, през която се преминава за да се стигне до него, беше доста занемарена. Много деца, много ученици посещават манастира и скривалището, и искам те да получат някакво възприятие за епохата, за самия Левски. И когато дойдат да не видят само едно скривалище, а да получат повече информация затова кой е бил човекът Левски. Затова помолихме архитект Петров и архитект Бакалова, които направиха един проект. Той предвижда да се консервира това, което е, без да променяме нищо. И да създадем една зала пред скривалището, в която децата да могат да се запознаят с някои материали за Левски. Евентуално могат да се сложат видео екрани, на които да се прожектират непрекъснато филми от историята на България, има толкова много неща които те могат да научат. Може и децата от зеленото училище също да го посещават, тук да научат повече за историята на манастира, нашата вяра и как тя е оцеляла през годините“, каза Червенлиев.
Проектът за реновиране на скривалището на Васил Левски ще се реализира след приключване на ремонтните дейности в Мулдавския манастир.
„Църквата приветства идеята тази зала да бъде за обучение по история, вероучение, география, за по-малките родинознание, общество и ценности. И децата да придобиват тези ценности. Когато аз бях ученичка, а аз бях в тоталитарното време, тогава бяхме много възпитавани в патриотизъм. Всяко дете знаеше стихотворението „Аз съм българче“. И до сега го помня. Сега децата губят малко от това чувство за принадлежност и дълг към родината. Би трябвало, и смятам, че църквата е тази, която може да насочи възпитанието на децата. Защото никоя религия не учи на лоши неща. Децата малко или много, ако познават ценностите, те биха били по-добри граждани на републиката“, каза още игуменката на Мулдавския манастир.
Сестра Юлита е категорична, че българите трябва да пазят заветите на Левски и ни изпраща с един от тях, който е валиден с пълна сила и до днес:
„Кажи ми ти моите кривици, и аз твоите. Па да си подадем ръка и да вървим заедно.“
