Високотехнологично изследване, което се прави в Кабинета по ранна диагностика на сърдечно-съдовите заболявания в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, определя „възрастта“ на кръвоносните ни съдове. Това става чрез определяне на съдовата ригидност (нееластичност). Под въздействието, както на рисковите фактори, така и на възрастта, стените на съдовете се променят. Повишената съдова ригидност крие повишен риск от настъпване на сърдечна недостатъчност и се свързва с по-лоша прогноза. Ранното откриване на такива промени е изключително важно в превенцията на съдови инциденти.
Изследването е подходящо за пациенти с рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания. Това са хора с артериална хипертония, повишени нива на холестерол, захарен диабет, пушачите, както и фамилно обременените за сърдечно-съдови заболявания. Особено е подходящо за пациенти, които са с гранични нива на рисковите фактори, и ще помогне да се определи дали има необходимост от терапия.
Методът е добре валидиран и признат в целия свят. Измерването е достъпно, като за целта, с помощта на специален апланационен тонометър се правят записи на пулсовите криви на каротидната и феморална артерия, след което апаратът автоматично изчислява скоростта на пулсовата вълна, която е показател за наличие на съдова ригидност (нееластичност).
„Това ни дава представа, как точно рисковите фактори въздействат на самите съдове при даден пациент и помага да се определи дали има така наречено ранно съдово стареене. Методът е "златен стандарт" за оценка на съдовата ригидност“, категорична е д-р Наталия Спасова от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Тя обяснява, че при пациентите с лош контрол на рисковите фактори може да има голямо разминаване между възрастта на съдовете и биологичната възраст. Ранното откриване на тези промени помага да се вземе решение за по-интензифицирано и своевременно лечение на тези рисковите фактори.
Оценката за наличието, вида и големината на плаките в периферните съдове е много важна и при пациенти с установена исхемична болест на сърцето, преживян миокарден инфаркт, коронарно стентиране или мозъчен инсулт.
„И двата метода са неинвазивни, безопасни, лесно изпълними, достатъчно информативни и позволяват да се визуализират промените, които настъпват в самите съдове и тяхната функция“, категорична е д-р Спасова, която има защитен дисертационен труд в тази област. Тази по-прецизна и обективна оценка дава представа на лекарите за необходимостта и вида на лекарствената терапия.
