"Не виждаме стратегическа визия за развитието на електрическата мобилност в България". Това заяви пред Радио Стара Загора Илия Левков, председател на Индустриален клъстер „Електромобили“ (ИКЕМ). В Плана за възстановяване и устойчивост има раздел, посветен на електрическата мобилност с предвидено финансиране, сътрудничество между бизнеса, държавни и общински структури, но няма реални стъпки след неговото приемане на национално ниво - в подготовка на законодателство, което да регламентира стимули за покупка на е-кола от гражданите у нас. Той подчерта европейския опит с прилагането на мерки с временен характер за покупка на кола на ток, максимум до 4 години. В Норвегия, която е успешен пример за масовото навлизане на колите с нулеви емисии в ежедневието, стимулите вече отпаднаха. Все още в съседна Румъния държавната субсидия за електромобил стига до 10 000 евро.
В навечерието на поредните извънредни парламентарни избори у нас, експертът призова кандидатите, устремили се към властта, да загърбят партийните си интереси и да осъзнаят, че това е огромна възможност за България и с поглед към младото поколение, защото те са хората, които управляват и електромобили, и тротинетки.
"За съжаление българската държава в действителност бяга от тази огромна възможност и потенциал и за бизнес, и за просперитет, и за екология, и за климат. Електрическата мобилност не е по вкуса на българските политици", подчерта Левков, който от 13 години се е посветил на темата.
В 15 професионални гимназии у нас се обучават над 900 младежи в две специалности, свързани с електрическите превозни средства по учебна програма на ИКЕМ. По думите му това е пробив в образователната система, но в същото време секторният модел за електрическа мобилност не получи нужната институционална подкрепа. И на този фон - професиите на бъдещето чукат на вратата, но ние не сме готови за тях заради липса на решителни действия.
У нас се създава софтуер за всички големи автомобилни производители, разработки на наши специалисти намират приложение в електромобилите на водещите в сектора компании, отбеляза достиженията Левков, но се аргументира, че това не е крайната цел:
"Нашата задача е да създадем повече изследователски и развойни центрове в България, да не бъдем държавата, в която се работи на ишлеме".
По думите му мантра е, че електромобилите са много скъпи. На българския пазар се продава е-кола за 37 000 лева. Софтуерът в една е-кола е около 30-35% от стойността й. Националният доверителен екофонд (НДЕФ), който субсидира държавни и общински структури за закупуване на електромобили, може да изиграе ключова роля за ускореното навлизане на тези превозни средства и сред гражданите, ако "реши да финансира авансовата вноска", каза още Левков и поясни, че след това "лизингови и други финансови институции ще се състезават да предложат подобен вид лизинг или наем".
Електрическата мобилност расте в геометрична прогресия. Е-коли, е-тротинетки и електробуси в градовете - това е сериозна крачка напред и ще изтегли електрическата мобилност напред. По данни на Центъра за градска мобилност - в София са регистрирани 6000 коли с нулеви емисии, извън столицата -10 000.
Гостът изтъкна бързото развитие на зарядната инфраструктура в страната. Вече има поставени около 1000 зарядни станции и техният брой ще продължи да расте заради инициативност на предприемачи със зелено мислене.
Запитан идва ли краят на една епоха, белязана от двигателя с вътрешно горене, Левков коментира, че електрическото задвижване в автомобилната индустрия няма алтернатива. Ако производител на традиционни автомобили не се преориентира към електрически превозни средства, ще фалира. Решението от 2035 г. да спрат продажбите на нови дизелови и бензинови коли в ЕС е достатъчно дълъг срок и компаниите следва да пренасочат инвестициите си.
