Брутният външен дълг в сектор държавно управление към края на януари 2023 г. нараства с 23% (с 1,885 млрд. евро) спрямо края на януари 2022 година и достига 10,1081 млрд. евро, което представлява 11,2% от БВП, показват данни на Българската народна банка (БНБ).
В края на януари 2023 г. брутният външен дълг на България (частен и държавен) е в размер на 45,0833 млрд. евро (49,9% от прогнозния БВП), като се увеличава с 3,9629 млрд. евро (повишение с 9,6%) спрямо същия период година по-рано, когато брутният външен дълг беше в размер на 41,1205 млрд. евро.
Дългосрочните задължения в края на януари тази година са в размер на 36,8796 млрд. евро (40,8% от БВП и 81,8% от брутния външен дълг), като нарастват с 2,5513 млрд. евро (повишение със 7,4%) спрямо януари 2021 г.
В същото време краткосрочните задължения на България възлизат в края на януари тази година 8,2037 млрд. евро (9,1% от БВП и 18,2% от брутния външен дълг), увеличавайки се с 1,4116 млрд. евро (със 7,4%) спрямо същия период година по-рано.
През януари 2023 г. външните задължения на Централната банка са 2,0238 млрд. евро, нараствайки с 95,6 млн. евро спрямо година по-рано, докато външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар в нашата страна възлизат на 6,0608 млрд. евро (6,7% от БВП), като се увеличават с 1,1736 млрд. евро (повишение с 24%) спрямо края на януари 2022 г.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,2629 млрд. евро (15,8% от БВП) в края на януари 2023 г., което е с 589,4 млн. евро (с 4,3%) повече в сравнение с края на януари 2022 г. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 31,6% към края на януари 2023 г., при 33,3% точно година по-рано.
