Ако даруваш на гладния желаното от душата ти
И насищаш наскърбената душа
Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината
И мракът ти ще бъде като пладне
(Исая 58:10)
Така започва благодарствената си реч Шуламит Шамир на Международната кръгла маса, по повод спасяването на българските евреи от нацистката заплаха, проведена в България през1988 година. Рожденото ѝ име е Сарика Леви и тя е съпруга на бившия министър-председател на Израел Ицхак Шамир.
Родената в София Сарика, много млада и против волята на родителите си, заминава нелегално за Палестина, която все още е колония на Британската империя, за да участва в създаването на еврейската държава Израел. В Яфа я вкарват в лагер за бежанци. Нелегалното име Шуламит приема, когато се включва в съпротивителната организация по-известна като "Борци за свободата на Израел". Там се среща със своя бъдещ съпруг, излязъл от ареста и застанал начело на организацията. След тежките премеждия, които двамата преживяват в затворите, няколко дни преди обявяването на държавата Израел (15 май 1948 година) Шуламит Шамир е освободена, отслабнала и неузнаваема.
За първи път тя отново се връща в България през 1986 година, по покана на еврейската културно-просветна организация. Две години по-късно отново е у нас и взема участиев Международната кръгла маса. Спасяването на евреите в България през годините на Втората световна война, когато окупираната от хитлеристите Европа представлява нещо като огромен концентрационен лагер, е човешки и политически акт от голямо международно значение.
"Не че нациският палач, не желаеше да отведе на заколение евреите от България. Известно е, че шлеповете на смъртта бяха готови по дунавските пристанища. Стотици хиляди евреи бяха вече концентрирани, за да бъдат превозени до изходните пристанища на Дунава. Плановете за изгонването на българските евреи бяха приключени. Влаковете за превоз на човешкия товар бяха готови по гарите. Тогава историята преживя едно чудно явление – цял един народ – интелектуалци и работници, хора от села и градове, Църквата, Светия синод, жени и мъже станаха, за да спасят съгражданите си евреи, против фашистката власт в този пъклен период", спомня си Шамир.
И се прекланя с "чест и слава на благородния български народ!". Записът е от 1988 година, съхранен в Златния фонд на БНР:
