Истинско чудо разтърсва скромната общност на варненския квартал "Аспарухово" на Велики четвъртък, 7 април 1923 г.. Освещава се новопостроеният православен храм „Св. Цар Борис” от митрополит Симеон, а свещеник Захарий Ладински отслужва първата св. Василиева литургия. А защо Василиева литургия, днес може само да се досещаме – заради богоугодния живот на Св. Василий, заради заветите му за постигане на духовно съвършенство.
Желанието на някогашните 200-300 местни жители да имат свой храм е чуто и от Бог, и от хората. Кварталната легенда твърди, че цар Борис III също е присъствал на богослужението, но снимки и документи не се откриват.
След „чудото” за сътворяване на храма 100 години по-късно с благодарствен молебен и двучасови песнопения този исторически факт бе отбелязан на 2 май - денят на Св. Цар Борис – Михаил. През Средновековието не е ясно точно кога този ден е станал символ на почит към цар Борис Покръстител, прогласен за един от най-великите ни владетели – но го свързват с 2 май 907 година, последен ден от земния му път.
Църковният юбилей беше жадуван празник, който освети душите на вярващите и жителите на кв. "Аспарухово" – от най-възрастните до най-младите. Те бяха в своя възжелан храм, който е част от живота им и оставя следа във всяко едно от деянията им.
Хорът под ръководството на Тодор Тодоров изпълни двучасова програма от църковни песнопения в чест на празника.
Отец Ясен Керчев – председател на Църковното настоятелство, поздрави гостите.
Ивайло Маринов - кмет на квартал „Аспарухово” дари на църквата икона с лика на Св. Цар Борис Покръстител. Автор е иконописецът от Добрич Росен Великов, който вярва че „Всеки от нас притежава силна връзка с Бог, но тя се проявява, едва когато отворим сърцето и душата си за Небесния Отец.”
На своята лична страница във ФБ Ивайло Маринов написа „Огромна чест и привилегия беше за мен да присъствам на Светата Литургия по повод отбелязването на 100-годишнината от основаването на нашия храм „Св. цар Борис – Михаил“. „Благодаря за поканата на отец Ясен, отец Добромир, отец Георги и отец Венцислав, с които винаги сме работили с най-голямо удоволствие за духовното развитие на район „Аспарухово“. Благодаря на НЧ „Просвета 1927“ за съвместната ни инициатива – празничен концерт с участието на ученици от ОУ „Христо Ботев“, НУ „Васил Левски“, вокални групи и танцови състави към читалището и представителния източен хор към храм „Св. Николай Чудотворец“.
Благодаря на всички участници – бяхте невероятни!
От името на църковното настоятелство отец Ясен Керчев връчи почетни грамоти на множество деятели, сподвижтици, спомоществователи и обществени организации, които през годините са работили активно за въздигане славата и благополучието на храма. На финала на тържествения ден историкът Георги Тодоров изнесе лекция за делото на Цар Борис Покръстител и ролята му в българската история и църква.
С какво е благословен храмът „Св Цар Борис” в "Аспарухово"? Той привлича със своята духовна принадлежност към православието, топлота и благочестие, любов и милосърдие към страдалците на деня, а не с външен блясък и суетност. Социалната му дейност е част от мисията да подпомага хората, попаднали в беда.
Преди сто години всичко започва с дарителството и благочестието на тези, които даряват. На първо място е Васил Христов Хадживасилев – името само говори, че дядо му е бил хаджия и очевидно човек на вярата. Васил Христов е родом от Клисура, но станал известен като предприемач с участието си в изграждане на кея на варненското пристанище. Собственик на 30 декара лозя в "Аспарухово"(/старото име е Сес Севмес или „тихо място"), той ги дарява за гробищен парк, за да има къде да почива християнската душа, преселила се в отвъдното.
Освен тридесетте декара лозя, Васил Христов дарява и мястото в самия квартал, където сега е стогодишният храм. В неговото строителство се включва още един дарител – индустриалецът и почетен гражданин Иван Минев, който дава финансов кредит на комитета.
За България след Ньойския договор дните са били черни. Губеща страна във войната, с орязана територия, без право на международни кредити за възстановяване и в допълнение - скиталчество на около половин милион бежанци - 30 000 във Варна, прокудени от Тракия, Македония, Добруджа...
Народът е истински страдалец. Европа е недостижима. Опора е само вярата, духовната потребност.
Според архивите от 1 януари 1921 г. за титулярен свещеник на новообразувалата се енория е назначен Захарий Ладински от гр. Елена. Той трябвало да състави комитет за събиране на средства за строежа на църквата. Основите на храма са поставени през май 1921 г. Началото на дългия списък църковни настоятели поставят Иван Минев, М. Боромевец, Ю. Юрданов.
Храмът е завършен за две години. Иконостасът е съставен и начертан лично от отец Захарий Ладински. Големите икони на иконостаса са дар от презвитера Ст. Кулева и И. и В. Коларови, а царският трон - от Яни М. Заракоста.
През 1997 г сградата вече е в разруха и се налага огромен основен ремонт. Инициативата е на тогавашния кмет на "Аспарухово" г-н Йови Йовев. Големият дарител е кораборемонтна фирма "Чакъров". Главни ктитори са Младен Чакъров, Димитър Максимов, Петко Янков и Димчо Петров.
Варненските художници Тоня и Явор Цаневи и Аршак Нерсисян, спазвайки църковните канони, зографисват стените на черквата. По божие предопределение точно по време на юбилея, в Националната художествена галерия „Двореца” в София е експонирана изложба на Явор Цанев, оставил частица от таланта си на това духовно място.
През 2018-19 година се налага реставрация на стенописите и изографисване на олтара, извършено от художниците Росен Германов и Васил Пенчев /автор на храмовата икона/.
Със съдействието на Църковното настоятелство и кметството на входа на "Аспарухово" по случай 2000 години от Рождество Христово е издигнат Кръст Господен. Огромна е заслугата на отец Добромир Георгиев за последвалото укрепване и необходимите допълнителни ремонти на храма. В историята на енорията има специално място и отец Георги Фотакиев, който е необикновен закрилник на бедстващи, нуждаещи се, наркозависими.
През 2002 г. се основава Братство, а през 2004 г. - Православен център за духовно обгрижване на наркозависими "Св. мчк Боян - Енравота, княз Български", регистрирано е и сдружение „Отвори очи“.
Може и да е тъжна истината, че в днешно време очите ни са повече в телефоните, отколкото в хората наоколо. Но има чудодейни места, където светът е различен. И когато Христос казва: „Искайте и ще Ви се даде”, ако обезвереният отвори сърце, за да влезе в църквата, то той ще получи божията подкрепа според чистотата на сърцето си, отворено за православната вяра.
Но кой ли има „последната дума”, за да се случват чудесата? Може би тайната знае хилядолетният чинар в "Аспарухово", разперил вековни клони като природен закрилник. И трябва да помълчим, вслушвайки се в тишината – дълбоко в корените на земята, високо в облаците и над тях – в безкрая.
Снимки: Галина Рулева
