Инсултът се превръща в много сериозен проблем за активната част от населението. На 100 000 жители в Европа случаите варират средно от 30 до 170. А в България те са 648.
Тези стряскащи числа от статистиката цитира пред БНР-Радио София инж. Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия.
Тя стои в основата на инициативата за групата за взаимопомощ след инсулт, която беше създадена преди броени дни в Банкя. Предназначена е за хора, преживели инсулт, за техни близки, за лекари, полагащи грижи за такива пациенти и други.
По последни изчисления всеки четвърти е застрашен от инсулт у нас, а мозъчно-съдовите инциденти през 2021 г. са регистрирани средно на всеки 12 минути в страната.
Добрева допълни, че Националният статистически институт отчита през 2021 г. население на страната наброяващо 6.8 милиона души, докато в края на 2022-ра регистрира 6.4, тоест с близо 400 хиляди по-малко. Отчитайки това можем да дешифрираме правилно значението на абсолютните стойности на инсулта в България. През 2021 г. са регистрирани в болнични звена общо 42 822 случая на инсулт, докато през 2022-ра те са 41 811. На пръв поглед имаме намаление с 1011 случая. Но всъщност, отчитайки относителния дял на 100 000 души население, се оказва, че от 626 през 2022 са се покачили на 648. Тоест, поради намаляването на броя на населението, отбелязваме ръст с 3.56% за година. Но можем и да добавим средно 6% допълнително случаи, които не са стигнали до болнично лечение.
Факторите за възникването на инсулт са добре познати – те са същите като за повечето незаразни хронични болести. Това са високо кръвно налягане, тютюнопушене, хранене, движение, при инсулта - и неглижирана аритмия или предсърдно мъждене, допълни Добрева:
„Непознаване на симптомите на инсулта могат да доведат не само до липса на правилна реакция и адекватно лечение, но гарантират за съжаление лош изход в степен на инвалидизация, която никой не може да предвиди.“
Тя изтъкна още, че животът след инсулт наистина е различен, а групите за взаимопомощ е нещо познато като модел в други страни.
След Банкя, подобни групи се сформират и в други населени места. Те освен за подкрепа са инструмент за обмен на потребителска информация и помощни средства, за споделяне на емоции и дори за комуникация с институциите.
Една от основните цели на Европейския план за борба с инсулта, припозната и от АИА в България, е да се намали броят на инсултите с 10 на сто до 2030 година. Това може да се постигне с правилна превенция, отбелязват от асоциацията.
В разговора на Антония Каменичка се припомнят и първите признаци за възникване на инсулт, както и каква е правилното поведение.
