Пернат крадец, невинна слугиня, осъдена на смърт и корумпиран властен политик – това са главните герои на сериозно комичната опера на Росини, чиято увертюра с барабани и соло на обой е едно от най-известните произведения в историята на музиката.
La gazza ladra (Крадливата сврака) се развива във време на големи социални катаклизми в Европа. Когато Нинета е обвинена в кражба на сребърни прибори, верига от нещастни обстоятелства първоначално отдалечава щастливия край, обещан от оперния жанр "semiseria". Що за свят е този, в който могат да бъдат екзекутирани за предполагаема кражба на лъжица? С операта на Росини, чиято премиера е през 1817 г., режисьорът Тобиас Крацер прави своя дебют във Виена и проследява несигурността на хората в един политически и социално дестабилизиран свят.
"Росини се опитва да се справи със социалната ситуация с хумор и в същото време това произведение е и дистопична чернова. Във времена на несигурност дистопичните филми и романи, като Докладът на прислужницата или Игрите на глада, стават много популярни. Такива антиутопии и сатири са вечни, тъй като художниците реагират на неясните политически условия. За мен "Крадливата сврака" е ключово произведение за Росиниевата композиционна естетика", казва Тобиас Крацер. И продължава: "Свраката също трябва да стане конкретен герой. … Още в увертюрата показваме света през нейните очи. Свраката почти се припокрива с композитора Росини: тя гледа на света без морална преценка. …Тя винаги гледа там, където нещо блести, тя също вижда какво се случва, но не го оценява. … Ако Росини имаше хералдическо животно, мисля че щеше да бъде свраката".
В постановката на сцената на Театър ан дер Вийн от настоящия сезон участват грузинското сопрано Нино Мачаидзе в главната роля на Нинета, Фабио Капитанучи, Марина де Лисо, Максим Миронов, Паоло Бордоня, Нахуел ди Пиеро, Диана Халер, Рикардо Бота и др. Заедно с хор "Арнолд Шьонберг" и Радио-симфоничния оркестър на ОРФ.