За 80 на сто от всички 1067 язовири на територията на област Кърджали няма пълна документация. Това сочат данните при 90% приключила класификация на тези съоръжения. Това е една от основните причини да не могат да бъдат прехвърлени на държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ).
76 от язовирите са класифицирани в първа категория, т.е. с висока степен на потенциална опасност. С втора, значителна степен, са 93 броя, а в трета, ниска степен, са 653 язовира. Такива, които не подлежат на контрол, са 245 броя. 37 са язовирите с неизяснена собственост, съгласно кадастралната карта на всички общини. Ако не бъдат открити собствениците им, ще бъде потърсено съдействието на Министерски съвет за изясняване на собствеността, каза за Радио Кърджали Сергей Хаджиев, експерт в областна администрация, Кърджали.
Комисия от специалисти веднъж годишно проверява съоръженията по язовирите от първа и втора степен на потенциална опасност, а при тези от трета степен – на три години, уточни Хаджиев. Проверката включва оглед и даване на предписание за премахване на саморасла растителност в района на стената на съответния язовир, също проводимостта на мястото, където е заустен преливника и др.
„Всички съоръжения, които съществуват на даден язовир се проверяват дали са в изправност, а също така нивото и съдържанието на обема на язовира. По принцип правим предписания язовирите да са под нивото на преливане, за да осигури собственика на язовира свободен обем при проливни дъждове тази вода, която се освободи от водосборната зона и влезе в язовира да има място или обем, който да приема тази вода, за да не прелее през стената, тъй като има опасност преливника да не поеме това количество вода и да прелее през стената и да се получат неприятности. Това проверяваме“, поясни Хаджиев. Към момента са проконтролирани всички язовири на територията на общините Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Черноочене, остават тези, в община Кърджали, допълни той.
„Единствените проблеми са, че 80% от язовирите, без значимите и без тия, които се стопанисват от „Напоителни системи“, са без необходимите строителни книжа, без документация. Липсва такава, тъй като те са изградени по времето на социализма. Изграждани са от различните предприятия навремето и тъй като тези предприятия вече не съществуват и няма никаква документация.Тези язовири са отразени в кадастралната карта на област Кърджали“, съобщи още експертът от областната администрация.
Малко са язовирите в областта, които се използват за напояване, тъй като повечето от приспособленията им са разрушени или не работят.
Една част язовирите са частна собственост – на фирми или на физически лица. Повечето са на общините. Тези, които са с неуточнена собственост са малки, някои даже са пресъхнали. За тях се водят преписки с Министерски съвет или съответните министерства за уточняване на статута им.
Само яз. „Амбарица“ е предаден от община Кирково за стопанисване и управление на ДПУСЯ. Причината да не бъдат прехвърлени на предприятието, което получава държавно финансиране за това да стопанисва язовирите, е липса на изрядна документация. „Една малка, елементарна документация за такъв язовир е геодезическо заснемане. А за да се направи едно геодезическо заснемане е от порядъка на 4-5 хиляди лева, зависи от площта на язовира. Една община, примерно община Кърджали, има около 120 язовира. Ако умножите 120 средно по 4000 лв. вижте какво се получава. Дали е във финансовите възможности на една община да осигури една минимална документация за такъв един язовир“, коментира Хаджиев.
