Едно 70-годишно българско училище в битка за бъдещето си.
Във времената на комунизма Бобов Дол процъфтява – открит рудник, подземни въглищни мини, които освен работа за хиляди и приходи за социалистическа България, ТЕЦ-ът бълва кълба дим, бълва замърсяване. И макар под пелени от пепел, градчето процъфтява, училището се разширява и близо 600 деца от региона учат минното дело.
Комунизмът си отива, настъпва демокрацията, а с нея и новите реалности – някогашният техникум започва да търси своето място. В годините назад печели десетки проекти по МОН, реновира класните стаи, оборудва ги с нови лаборатории, трансформира програмите си за обучение.
Възпитаници на гимназията печелят олимпиади и състезания, а техни съвместни проекти с Greenpeace и WWF грабват награди в Европа, които освен престиж, носят и финансиране, за да може децата да учат в среда, която ги доближава до техните връстници на запад.
От новата учебна година училището успява да защити пред МОН нова паралелка – Възобновяеми енергийни източници, която да въведе младите в тази професия на бъдещето, защото технологии като слънчеви панели, колектори и термопомпи ще ги направят конкурентни на пазара на труда.
Апостол Дянков, ръководител програма "Климат и енергия" в WWF България, ще ни разведе из училището, ще ни срещне със старши учителя Мария Христова, с възпитаника й Деян Ангелов и с директорката на гимназията Татяна Костадинова, за да потърси и открие паралелите между миналото и настоящето, но и да погледне далеч в бъдещето.